Драконът

Ферен приключи с упражнението за дишане и влезе обратно вътре. Беше се появил хладен полъх на вятъра. Затвори вратата на терасата и запали няколко цепеници в камината. Когато се разпали огън, се настани клекнал пред пламъците и потърка ръцете си една в друга.

Подскочи, когато мобилният му телефон звънна.

Беше Джон от офиса в Хартум. Гласът му звучеше колебливо.

– Случило ли се е нещо? – попита Ферен.

– Да. Има нещо, което... – Той внезапно замълча като състезател на висок скок, който изгубва присъствие на духа и се хвърля под летвата.

Ферен си пое дълбоко дъх и отново застана на колене пред огъня с мобилния телефон до ухото.

– Нещо за Далайла ли е? Чувал ли Си я?

– Не, не е това.

– Успокой се, Джон. Разкажи ми какво се е случило.

– Днес получихме имейл...

– Да, добре, Джон, днес получихме имейл – повтори той.

– И кои сме ние?

– Главната електронна поща на фирмата, нея използваме в брошурите.

– Аха. – Ферен видя, че беше настръхнал под мишниците.

– Имаш ли компютър наблизо, който да е вързан към интернет?

– Имам. Джон – отвърна той, стана, отиде до бюрото, където компютърът беше включен, и седна. – Почакай малко

– Каза той и отвори Internet Explorer. – Готов съм.

– Току-що изпратих имейл на личната ти поща.

– Добре. – Той влезе в пощата си, провери кутията си и откри имейла, който Джон тъкмо бе препратил. Отбеляза, че оригиналното писмо е от непознат адрес в "Хотмейл". Отвори го.

Единственото, което пишеше там, беше: арве магне ферен, това е щастливият ти ден. Последвано от емотикон усмивка. Точно под това имаше линк към някакъв дълъг адрес, който светеше в синьо.

– Да, получил съм го, Джон – заяви той и се усмихна. –Изглежда, че това е щастливият ми ден?

– Не това, Ферен – обясни Джон. – Кликни на синия линк.

33.

– Йоаким?

Беше Лисбет Дал. Гласът ѝ звучеше оптимистично.

– Бившата ти съпруга и нейният адвокат ни предложиха нова среща – уведоми го тя.

Йоаким използваше хендсфрийто, свързано със стария си мобилен телефон, докато шофираше. Освен това беше взел назаем този на Мортен. Той лежеше на мястото до шофьора. През деня Мортен му бе купил нов телефон на свое име с кредитна карта. Йоаким бе приготвил 4000 крони и сега щеше да му занесе новия мобилен телефон на улица "Акешгатен", където се намираше физиотерапевтичният център. В това време Йоаким позвъни на номера на Далайла с телефона на Мортен, но все още не беше успял да се свърже с нея.

– Ами добре – отговори Йоаким. Усети лек изблик на радост, но много скоро той беше последван от някаква скованост. Хвърли поглед към огледалото за задно виждане. Утре трябваше да се подсигури, че никой не го следи. Имаше неща, които трябваше да се уредят – първите от дълга поредица през следващите дни. – И кога?

– Още утре. Отбих. Притиснах ги. Имаше много неща за уреждане. Много обаждания от и до нейния адвокат.

– Това да не е някакъв начин да оправдаеш сметката, която ще получа от теб? – попита Йоаким.

– Не – отвърна тя напрегнато. – Просто ти казвам как седят нещата.

– Извинявай – съжали Йоаким. – Пак ли да го чакам след училище?

– Да. В два без петнайсет пред входа на училището.

Йоаким пое към един гараж, докато през цялото време не изпускаше от очи огледалото за задно виждане.

– А ако и утре не отиде на училище, ще ме уведомят ли възможно най-рано?

– Можеш да си сигурен, че уточних именно това – отвърна тя раздразнено.

– Благодаря, Лисбет.

"Тя започва да се уморява от това, точно като мен" – помисли си той, приключи разговора, за пореден път погледна в огледалото за задно виждане и паркира автомобила на едно свободно място.

Не се забелязваше никакъв преследвач.

34.

Ферен взе със себе си чашата чай и се настани зад компютъра. Не можеше и да си помисли за храна, все още беше твърде разстроен.

Когато най-сетне си беше легнал около три часа през нощта, той беше развълнуван, уморен, изтощен, объркан и не на последно място бесен. Всичко наведнъж. Той знаеше, че нямаше да може да заспи. Но трябва да бе задрямал и все пак бе заспал, защото беше късно преди обед, когато той внезапно се събуди от режещо оглушителен звук. Трябваше да излезе на терасата, за да разбере откъде идваше шумът, и откри, че беше хеликоптер, който по една или друга причина кръжеше неподвижно във въздуха над Екеберг.

Включи компютъра, написа youtube.com и потърси видеото още веднъж. Нямаше представа колко пъти го беше гледал през последната нощ. С тежко усещане в тялото, забеляза, че броят гледания беше нараснал с около 300 в течение на часовете, през които бе спал – значи още триста души бяха гледали видеото за последните седем-осем часа. Общо бройката сега беше 1400 показвания. Над видеото пишеше: " Ядосан мъж".

Хвана се за челото. Главоболието, което бе усетил, когато се събуди, се беше усилило. Нещо пулсираше и удряше вътре в главата му в такт с биенето на сърцето му. Като че ли болките в гърба се бяха преместили към главата.