Драконът

– А той беше мъртъв, както ѝ обясниха. Бе изгорял при автомобилна катастрофа. Всичкият материал от пресата, който тя усилено беше събирала, бе изчезнал. Дали беше изгорял заедно с адвоката?

А Йоаким не искаше да има нищо общо с нея. Нито пък приятелят ѝ от детството – Обей, онзи, който я беше просветлил за Абдул ал-Фарук. Ами Ферен, какво ли прави той? Дали бе успял да организира акция за издирването ѝ? Дали беше открил всичко, което бе откраднала или бе извършила? Дали не възнамеряваха да я убият?

Отвори куфара, извади стария си мобилен телефон и го включи за първи път откакто бе в Осло. Веднага след това съобщенията заваляха, купища от тях – всички от Хартум. Нищо от Йоаким. Ако се бе погрижил за нейния мобилен телефон през тези години, то това беше, което той имаше. Тя отново изключи мобилния си, изтри сълзите си, сгъна ръце и наведе глава. Моли се, Далайла, каза си тя сериозно. Моли се.

 *

В полицейското управление в Гренландия полицай Гунар Кристофершен седеше и преслушваше запис от последния телефонен разговор, който току-що бе получил.

Досега онова, което бе дочул от мобилния телефон на Йоаким Жаклин беше ужасно безинтересно – позвъняване от майка му в Кристиансунд, както и разговори до и от бракоразводната адвокатка, която той беше ангажирал. Нямаше съмнение, че Йоаким имаше проблеми с правото да посещава сина си. Бившата му съпруга бе поставила големи бариери пред него.

Но после се появи последният запис, регистриран само преди няколко часа. Кристофершен го прослуша още веднъж и внимаваше много какво англоговорещата жена, която с треперещ глас казваше:

" Забрави случилото се, Джо. Дойдох в Осло за да се срещна с един адвокат, но той току-що е починал при автомобилна катастрофа, а аз... "

"Аз не мога да... – започна той. – Не става. Съжалявам. "

"Изслушай ме! – извика внезапно тя. – Трябва да ме чуеш, Джо! Разполагам с информация! "

След това разговорът беше прекъснат.

Гунар Кристофершен сбърчи чело. След това още веднъж пусна записа и разтърси глава. Не откриваше смисъл в това, но по една или друга линия двамата се познаваха. И за какъв адвокат говореше тя? Възможно ли беше да е за Кени Бидерман, онзи, който току-що се бе споминал при автомобилна катастрофа? И каква информация имаше тя, както и не на последно място – защо звучеше ужасена?

Освен това имаха и друг проблем – номерът на мобилния на жената беше проблемен за проследяване. Тя звънеше от регистриран в чужбина мобилен телефон през чуждестранен телефонен оператор, а и звънеше със скрит номер.

Гунар Кристофершен се замисли, след това реши да докладва разговора към "Управление на операции". Те щяха да решат какво да се направи.

30.

Денят се движеше бавно към здрачаване, когато Йоаким се преоблече в черния спортен екип, сивите маратонки "Найки" и тънката шапка, която придърпа много надолу, така че наполовина да покрива очите му. После включи мобилния си телефон и го остави на кухненския плот.

В изминалите часове бе държал под око паркинга отвън. Но нямаше нищо подозрително, нито сред хората, седящи в паркираните си автомобили, нито сред тези, които не приличаха на местни. Но не защото той си мислеше, че са се предали. Тъй като всичко, което той знаеше, беше, че те можеха да са монтирали камери както на входната му врата, така и в апартамента.

Надзърна зад прозорците на хола. След половин час щеше да стане значително по-тъмно. Затова изчака още двайсет минути, преди бързо да се затича надолу по стълбището и да излезе на паркинга. Скочи в колата под наем и подкара толкова бързо, колкото се осмеляваше, премина вляво по улица "Хофсвайен" и даде газ нагоре по хълмовете, така че колата почти остъргваше полегналите полицаи по пътя. На Т-образното кръстовище доста по-напред той зави надясно, премина на два жълти светофара и продължи по-нататък, докато пътят не завърши с местата за паркиране на задната страна на парк "Фрогнер". Паркира, втурна се и натисна електронния механизъм за заключване на контактния ключ, докато тичаше навътре към парка. В същия момент, в който се обърна, за да провери дали мигачите светеха, което показваше, че автомобилът е заключен, забеляза микробус, който се движеше из паркинга с висока скорост.

Йоаким се засили по пътеките през парка. Продължи да тича с голяма скорост, докато не стигна басейн "Фрогнер". Там понамали темпото, погледна пак зад себе си, но не виждаше никого. Отново пое по тротоара, по страничната уличка, която водеше към кино "Колизеум" и по-нататък към жилищните улици по северната част на улица "Бугстадвайен".