Драконът

Когато няколко минути по-късно стигна до четириетажния жилищен блок на улица "Соргенфригатен", застана до стената, в сянката на добре осветения вход, където се престори, че се протяга, дишайки тежко. Не беше преструвка. Не беше в добра форма, но този пробег беше доста бърз.

Няколко минути след това той отиде до вратата и позвъни на звънеца на Мортен три пъти. Беше си у дома.

Бързо след това Йоаким се озова във всекидневната. Мортен зяпаше подигравателно приятеля си в пълен спортен екип, който дишаше тежко и по чието лице беше избила пот.

– Какво става?

Йоаким свали шапката от главата си.

– Може ли да взема мобилния ти?

– Естествено. – Мортен се приближи до ниската стъклена масичка и го взе оттам. Подаде го на Йоаким. – Ето. Пак ли си оставил твоя?

Йоаким не отговори. Той извади някакво листче от джоба си, номерът на мобилния на Далайла, който бе запазил през всичките тези години. Вътрешно се надяваше, че не си е сменила номера.

Мортен изгледа скептично приятеля си, когато той тръгна да набира необичайно дългия номер, но не каза нищо.

Йоаким допря телефона до ухото си, притаи дъх и се загледа в празното пространство, изпълнен с очакване.

Никакъв контакт.

Йоаким отново въведе номера, и после още веднъж. Всеки път чуваше съобщение, че абонатът не може да бъде открит. Накрая се отказа и потъна на дивана.

Мортен поклати глава и се усмихна.

– К‘во става бе?

– Може ли да го задържа? – попита Йоаким и насочи телефона към него. – До утре?

31.

Улав паркира микробуса на паркинга зад парк "Фрогнер" и видя Йоаким да бяга бързо, докато мигачите на автомобила му три пъти просветнаха за миг. Нямаше никакви намерения да го последва. Беше ненужно. Нямаше шанс да настигне здраво момче около трийсетте.

Това, което Йоаким бе направил, не беше обикновен пробег, Улав беше убеден. Йоаким Жаклин беше, с много голяма степен на вероятност, наясно, че го следят. Откога знаеше за следенето, бе неизвестно. Може би го бе допускал или знаел през цялото време. Сега и Йоаким нямаше съмнение, че точно този микробус се използва за наблюдението му Беше се извърнал и бе видял, когато Улав се появи малко по-бързо от нормалното.

Улав отвори леко вратата и си запали цигара. Издиша дима в тъмния, студен въздух отвън. Леко трепереше, защото беше само по риза.

И още по-лошата новина – двамата му сътрудници все още не бяха успели да проследят жената от Судан, която според Ферен се намираше в някое място за нощуване в Осло. Бяха проверили хотели, мотели, общежития, стаи под наем и мамка му стара, нямаше и следа от Далайла Таха. Не след дълго бяха покрили целия град. Улав изобщо не искаше да започват отначало и да вършат цялата работа наново. Дотук Ферен плащаше всичко, което бе поискал, затова и Улав вършеше това, за което биваше известяван.

А Улав беше сред най-добрите. Християнинът мисионер беше наясно с това.

След като бе пушил толкова дълго, че повече не можеше да държи цигарата си, той изхвърли фаса, сложи слушалката в ухото си и въведе един номер за бързо набиране в мобилния телефон.

Ферен веднага вдигна. Вероятно бе седял в очакване на добрите новини, но се наложи Улав да го разочарова. Разказа на Ферен как седяха нещата – все още никаква вест за Далайла Таха, а и бе изгубил Йоаким Жаклин край парк "Фрогнер". И още нещо между другото – сега Йоаким почти сигурно знаеше, че го наблюдават. Въпросът беше дали знаеше кой го следи в онова, с което се е захванал.

32.

Ферен свали телефонната слушалка и излезе на терасата. Застана с ръце на парапета и плъзна погледа си над рояка от точици светлина под него.

В ситуации като тази упражненията за дишане бяха важни. Човек трябва да вдишва въздух със стомаха си, докато той изцяло не се подуе, докато гръдният кош и раменете не мърдат. Спокойно и дълбоко, вдишване и издишване, много пъти един след друг. По принцип помагаше.

Най-очевидната причина Йоаким да е открил, че го дебнат, беше, че Улав и неговите хора бяха невнимателни, непрофесионални или и двете. Ферен не го беше казал направо на Улав, защото за всичко си имаше подходящо време и възможност. Точно сега той беше най-погълнат от това, че Улав и хората му продължаваха да работят. Далайла беше особено важна. Бяха принудени да я открият. Защото всичко, което тя знаеше, я превръщаше в бомба със закъснител, намираща се на негова територия.

Двамата знаеха много, както тя, така и Йоаким. Или по-точно казано, те и двамата бяха имали възможности да научат. Това беше проблемът. Той не можеше да си представи с какво разполагаха. Двамата щяха да имат достатъчно експлозивна сила, за да причинят непоправими щети. Дали вече не се бяха заловили с осъществяването на някакъв план? Най-вероятно. Защо иначе Далайла ще отпътува по същото време, когато освобождават Йоаким? И защо иначе бе опразнила сейфа с пари? Тя знаеше, че повече никога няма да може да се върне в Судан, както и че той ще започне да я издирва.