Драконът

– Как е при теб, Хенрик? – отново опита Йоаким, но веднага осъзна глупавия въпрос, който беше характерен за възрастните и не беше уместен. Това беше лишена от смисъл фраза, въпрос, който нямаше да получи отговор, мислеше си Йоаким. Спря, коленичи до Хенрик, положи ръка на рамото му и посочи към лодките, акостирали подредени в редичка една до друга по пристанището. – Погледни там – каза той. – В много от тези лодки по цяла година живеят хора. А също и няколко деца живеят там заедно с родителите си. Дори през зимата, когато има сняг и е леденостудено, те все пак живеят там. А в лодките имат фурни, хладилници, печки и какво ли още не. Някои дори разполагат с нормална баня. И когато поискат, могат просто да разхлабят въжетата и да потеглят накъдето си поискат.

Хенрик стоеше неподвижно и гледаше лодките. Позволи на Йоаким да задържи ръката си върху неговото рамо.

– Това е почти като отделен малък град през зимата – каза Йоаким. – Тогава в седемдесет от лодките тук има хора.

Йоаким стана. Като че ли всеки момент щеше да бъде погълнат от плаващи пясъци, в които става все по-трудно и по-трудно да се движиш.

Трябваше да се досети, че първата им среща щеше да бъде по-травматична и за двамата и предварително да се свърже с човек, който да му даде няколко добри съвета. Нямаше и представа как да овладее ситуацията – или как да успее да осъществи това, което беше планирал.

– Искаш ли сладолед?

Хенрик не реагира. Стоеше с ръце покрай тялото и се взираше във всички лодки, които се отразяваха по повърхността на неподвижната вода.

36.

– Това сигурно е Кретените[18] – предположи Андреас, дръпна си толкова дълбоко от цигарата, че въгленът стана дълъг и заблестя в червено. Момчето изпусна дима през отворения прозорец на стаята на Мартин. – Гледай. – Посочи към видеото, което вървеше на монитора. – При тях в Африка сигурно също излъчват Кретените.

Двамата се загледаха в клипчето, показващо няколко чернокожи, малки момчета, които бяха облечени в парцаливи къси панталонки и бяха удряни с пръчки от група мъже около тях.

– Но той кърви, онзи там – каза Мартин и посочи. – Погледни му лицето. Много е окървавен.

Андреас кимна. И той го виждаше.

– Може би е истинско – допусна той и пусна наполовина изпушената цигара в шишето от литър и половина кока-кола, в което бяха останали само няколко глътки на дъното. Чу се изсъскване, когато пламъкът срещна кафяво-черната течност.

– Проклятие, гледай само – изуми се Мартин.

Двамата се взираха със зяпнали усти в смяната на сцената, която се разиграваше. Двама нови мъже в униформи и с някакви инструменти, подобни на брадви, в ръка се появиха в кръга около двете деца на земята. И започнаха да ги разсичат.

Двамата седяха неподвижно, не издаваха никакъв звук. Този, който насочваше камерата, фокусира към двете деца, които се мъчеха да се защитят с ръце. Когато ръката на едното беше почти отсечена, така че сега висеше само на няколко парчета плът, Мартин взе мишката, която седеше до монитора, и спря видеото. Хвърли поглед към приятеля си и видя, че лицето му беше пребледняло. Мартин усети, че му призлява.

– Мамка му – не се сдържа Андреас и сложи ръка на устата си, – мамка му...

– Не може да е наистина – ужаси се Мартин, докато се опитваше да преглътне неприятния вкус, който се движеше нагоре по гърлото. – Сигурно е само боя. – Извади картата памет от USB-порта и я захвърли с гримаса към малката купчинка карти памет, които отпреди това бяха там. Сега вече се бяха забъркали, бяха видели и чули всичко.

– Да качим ли и това в "YouTube"? – предложи Андреас и се усмихна насила.

Мартин поклати глава. Вече не беше в настроение за шеги. Всъщност му се повдигаше. Може би се дължеше на всичките сладки неща, които бяха погълнали през последните няколко дни. Освен това му се струваше, че зъбът на долната му челюст се беше разклатил.

Андреас разтърси глава, за да отметне косата от лицето си. Все още беше блед.

– Ще изгледаме ли още веднъж сексвидеото?

Мартин вдигна рамене.

Андреас намери създадения от Мартин файл на хард диска, пишейки по клавиатурата с бързите си пръсти. Загледаха се умълчани още веднъж в мъжа, който правеше секс с малкото чернокожо момиченце. Когато той приключи, момчетата не отрониха и думичка.

Часът беше едва три и половина следобед и оставаше най-малко още един час преди майката на Мартин да се прибере от фризьорския салон.

– Какво според теб е това всъщност? – зачуди се Андреас след малко. Стана от стола и се засили към разхвърляното легло на Мартин.

– Нямам си на идея – призна Мартин. Най-много му се искаше да помоли Андреас да си върви. Слепоочията му пулсираха.

– Какво ли е възнамерявал да прави адвокатът с това тук?

– Не знам – отвърна Мартин. – Може би трябва да го предадем на ченгетата.

– И какво ще им кажем? – попита Андреас. – Че сме взели парите, но те могат да получат всичките тия кървави гадости?

– Не знам – заяви Мартин. Отвори едно "Пепси макс" и отпи малка глътка. Вече не беше хубаво на вкус, затова остави шишето и за пореден път преглътна неприятната горчилка в гърлото си.