Довършителката

Пъхнах длани в отвора на нагръдника около врата му и дръпнах нагоре с всичка сила. Той се измъкна наполовина и се получи тъкмо онова, което целях. Ръцете му се оказаха блокирани, вдигнати безпомощно във въздуха, а главата му се заклещи вътре, така че не можеше да вижда. Подскочих с двата крака и се стоварих върху гърба на бронята. Макар да бях много по-дребна от него, ударът се получи силен. Сега лицето на Нон се блъсна вече не в пръстта, а в далеч по-твърдия метал. Направих това още четири пъти, докато вътре нещо изпука и той изпищя.

Тогава се дръпнах, сграбчих нагръдника и като го изхлузих напълно, го праснах с него по главата. Чу се звук като от пъпеш, падащ отвисоко, и Нон замря неподвижно.

Сайлъс се притече да провери състоянието му и махна на Знахарите да дойдат. Аз стоях отстрани и дишах на пресекулки, с подуто и разкървавено от неговия юмрук лице и с крака, почти изтръпнали от блъскането по метала. Докато Знахарите си вършеха работата, реферът погледна нагръдника, после мен и накрая се почеса по брадичката с думите:

– Ще трябва да проверя в правилника. Както ви предупредих, не можете да използвате това тук като оръжие.

– Той не може да го използва – изтърсих, без да мисля. – Сам си е решил да го носи. Какво съм виновна, че е толкова глупав да ме остави да му го взема и да го обърна срещу него?

– Хммм – рече колебливо старчето.

– Женската има право – обади се нечий глас.

И двамата се обърнахме и видяхме, че Тансий се е приближил.

– Вега е права, Сайлъс – повтори той. – Разбира се, свободен си да провериш. Раздел дванайсет, буква Н от Правилника за бойното поведение при Дуелумите. „Всичко, което участникът носи със себе си на арената, може законно да бъде използвано срещу него от противника.“ С други думи, подобно решение е изцяло на негов риск. – Той погледна проснатия на земята Нон. – Бих казал, че настоящият случай е уместна илюстрация.

– Напълно вярно, Тансий – съгласи се Сайлъс. – Не се налага никаква проверка. Твоето познаване на правилата е много по-задълбочено от моето – добави, гледайки на половин метър встрани от достолепния Уъг. Мина ми през ум, че биха могли да подбират и по-млади рефери или поне такива, които виждат добре.

После ме улови за китката и я вдигна високо в знак на победа.

Гледах като вцепенена, докато шестима Уъгове натовариха стенещия Нон върху носилка и го отнесоха. Надявах се да го настанят в Приюта, където никой повече да не го посети. Когато Сайлъс пусна ръката ми, останах неподвижна, докато Тансий не постави длан върху рамото ми, изваждайки ме от унеса.

– Добре се справи, Вега. Наистина забележително.

– Благодаря, Тансий.

– А сега по-добре да освободим арената. Следващите схватки са на път да започнат.

И ние тръгнахме редом към трибуните.

– Бойните ти похвати са доста находчиви – отбеляза пътьом той. – Ти прецени далеч по-едрия си и мощен противник и използва собствената му сила и средства срещу него.

– Ако се бяхме изправили лице в лице, нямах никакъв шанс. А аз не обичам да губя.

– И аз оставам със същото впечатление. – От начина, по който го каза, не разбрах дали го счита за добро или лошо качество. – А сега най-добре отиди при Знахарите да те позакърпят.

Кимнах и избърсах кръвта от лицето си. След подлия удар на Клетъс и тези нови рани цяло чудо бе, че изобщо можех да виждам.

– Е, успех на третия кръг – пожела ми любезно той на раздяла.

Загледах го, учудена, че изобщо си прави труда да се занимава с мен.

– Нима очаквате да продължа да побеждавам?

– Не знам, Вега.

– А защо ви е грижа?

– Грижа ме е за всички Уъгморти – отвърна той, примигвайки от прямотата на въпроса.

– Дори и за тези, обвинени в измяна?

– Откровеността ти понякога е впечатляваща, Вега.

– Аз не съм предателка. Вярно, държах книгата и картата, но нямаше да ги използвам срещу интересите на селото. Никога.

Той се взря внимателно в чертите ми.

– Ти си чудесен боец, Вега. Ако всички Уъгове умееха да се сражават като теб, нямаше защо да се притесняваме от вражеско нашествие.

– Или просто Моригон можеше да използва свръхестествените си способности, за да превърне тъй наречените Кръвници в синкава мъгла и да я разпръсне с едно махване на грациозната си ръка.

Нямах представа защо казвам това, нито знаех каква ще бъде реакцията му. И все пак отговорът му ме изненада.

– В Горчилище има много неща, от които да се боим, Вега. Но това не е едно от тях.

Зяпнах го, мъчейки се да разтълкувам точния смисъл на думите.

– Е, не забравяй да се лекуваш – каза той. – Искаме те в най-добра форма за следващото състезание. – После ускори крачка и се изгуби сред навалицата.

Аз поспрях, бръкнах в джоба си и по лицето ми бавно се разля усмивка. Пред будката за залагания се виеше дълга опашка, но тъкмо сега търпението ми бе неизчерпаемо.

Щом дойде моят ред, протегнах билетчето си на Личис Макгий. Очаквах да направи кисела физиономия, но останах излъгана. Вместо това той доволно отброи цяла шепа монети от една претъпкана торба и ми ги подаде с думите:

– Днес направих малко състояние Вега. Всеки Уъг в селото залагаше срещу теб.