Допустим риск

Показа на охраната в медицинския факултет пропуска си за университетската болница и се качи по стълбището. След една от вечерите бе гостувала за малко на Едуард в лабораторията и знаеше пътя. В канцеларията на факултета беше тъмно, затова Ким почука на вратата с матово стъкло, която водеше към лабораторията. Никой не отвори, затова почука отново — този път малко по-силно. Опита и бравата, но беше заключено. След третото почукване видя през стъклото, че някой приближава.

Вратата се отвори и пред Ким се изправи красива, стройна блондинка — дори просторната бяла престилка не можеше да скрие, че има невероятно тяло.

— Какво обичате? — попита разсеяно Елинор и огледа Ким от глава до пети.

— Търся доктор Едуард Армстронг — отвърна тя.

— Той не приема никого — отсече асистентката. — Канцеларията на факултета ще е бъде отворена утре сутрин — поясни тя и понечи да затвори вратата.

— Мен може би ще приеме — подхвана пак плахо Ким. Всъщност обаче съвсем не бе убедена, че е така, и дори вече съжаляваше, че се е отбила.

— По това време? — подметна високомерно Елинор. — Как се казвате? Студентка ли сте?

— Не, не съм студентка — отвърна Ким. Въпросът и се стори смехотворен — тя още беше с бялата престилка на медицинска сестра. — Казвам се Кимбърли Стюарт.

Без да проронва и дума, асистентката затвори вратата под носа и. Ким зачака. Запристъпва от крак на крак, като се укоряваше, че е дошла. После вратата се отвори отново.

— Ким! — възкликна Едуард. — Какво, за Бога, правиш тук?

Тя заобяснява припряно и объркано, докато накрая произнесе с въздишка:

— Сигурно те откъснах от нещо важно.

— Не си ме откъснала от нищо — увери я Едуард. — Наистина съм зает, но няма значение. Всъщност съм затънал до гуша в работа. Влизай, де — подкани той и отстъпи встрани от вратата.

Ким го последва.

— Кой ми отвори? — попита тя.

— Елинор — отвърна през рамо ученият.

— Не беше особено дружелюбна — подхвана пак младата жена, без да е сигурна, че трябва да го споменава.

— Елинор ли? — повтори Едуард. — Само ти се е сторило. Намира общ език с всекиго. Тук само аз се държа като слон в стъкларски магазин. Но и двамата сме доста изнервени. Притиснати сме до стената. Не сме спирали от събота сутринта. Всъщност Елинор не е подвивала крак от петък вечерта. И двамата почти не сме мигвали.

Стигнаха при писалището на Едуард. Той вдигна купчината вестници и списания от стола с права облегалка, метна ги в ъгъла и махна на Ким да се разполага. Самият той седна зад писалището.

Ким се взря в лицето му. То беше посърнало и изопнато, сякаш Едуард бе прекалил с кафето. Долната му челюст играеше, все едно че дъвчеше дъвка. В иначе ясните му сини очи сега гореше болезнен блясък, а около тях тъмнееха виолетови кръгове. По брадичката и страните му се чернееше занемарена двудневна брада.

— Каква е тази трескава дейност? — попита Ким, вече не само смутена, но и разтревожена.

— Заради новия алкалоид — поясни ученият. — Разбираш ли, започнахме да научаваме за него някои неща и те са повече от обещаващи.

— Радвам се. Но къде сте се разбързали така? Срокове ли гоните?

— Не, просто ни тресе треската на очакването — рече Едуард. — Нищо чудно да се окаже, че от алкалоида може да се получи страхотно лекарство. Ако никога не си се занимавала с научна работа, е малко трудно да ти опиша какъв трепет те обзема при подобно откритие. А ние сега през час правим разтърсващи открития! Всичко, което установяваме, е положително! Наистина е невероятно.

— Можеш ли да ми обясниш какво всъщност установявате? — поинтересува се младата жена. — Или е тайна?

Едуард придърпа напред стола и заговорнически понижи глас. Ким се огледа, ала не видя никого. Не знаеше дори къде е Елинор.

— Натъкнахме се на съединение, което може да бъде приемано орално и въздейства на психиката. Прониква през кръвно-мозъчната бариера както нож в масло! Толкова е силно, че действат и няколко микрограма.

— Мислиш ли, че същото вещество е повлияло и върху засегнатите от делото срещу Салемските вещици? — попита Ким — още не можеше да си избие от главата Елизабет.

— Безспорно — потвърди ученият. — Тъкмо то е дяволът, вилнял в Салем!

— Но хората, погълнали заразеното зърно, са били отровени — припомни Ким. — Тъкмо те са пословичните „пострадали“, обладани от ужасните пристъпи. Как може да си толкова въодушевен от подобен вид лекарство? Не те разбирам.

— То е халюциноген — съгласи се Едуард. — Установихме го извън всякакво съмнение. Но според нас е много повече от това. Имаме основания да смятаме, че успокоява и вдъхва сили, дори засилва паметта.

— Как толкова бързо сте научили тези неща? Никак не са малко — изненада се младата жена.

Едуард се усмихна стеснително.