Допустим риск

Портата зееше отворена и Ким мина с колата през нея със свито сърце — ами ако майсторите още бяха тук? Опасенията и се потвърдиха, след като излезе иззад дърветата. Пред къщата се виждаха два автомобила. Смелостта съвсем я напусна — беше очаквала всички работници да са си тръгнали.

Спря до двата автомобила и слезе от колата. На входната врата почти веднага се появиха Джордж Харис и Марк Стивънс. За разлика от нея те искрено и се зарадваха.

— Каква приятна изненада! — възкликна Марк. — Надявахме се по-късно да се свържем с вас по телефона, но още по-добре, че сте тук. Имаме много въпроси.

През следващия половин час Марк и Джордж я развеждаха из ремонтираната къща. Настроението и постепенно се подобри, когато с очите си видя колко бързо напредва ремонтът. Марк беше донесъл и мостри гранит, та Ким да избере с какво да облицоват кухнята и банята. С интереса си към вътрешното обзавеждане и усета си за цветовете младата жена не се затрудни с решението. Марк и Джордж оцениха гласно добрия и вкус. Дори тя остана доволна от себе си. Знаеше, че способността да взема подобни решения се дължи на напредъка със самочувствието, който бе направила през годините. Когато влезе в колежа, не знаеше дори какъв цвят да бъдат чаршафите и. Щом приключиха с интериора, тримата излязоха навън и тръгнаха да оглеждат постройката. Ким държеше новите прозорци в пристройката да са в същия стил, както малките прозорци с форма на диаманти в основната къща.

— Налага се да ги правим по поръчка — обясни Джордж. — И ще струват много по-скъпо.

— Но пък си струва! — в гласа на Ким прозвучаха нотки на гордост.

Заобиколиха постройката и излязоха при изкопа. Ким погледна надолу, където вече бяха прокарани канализационните тръби, водопроводът, електрическите кабели и кабелът за телевизора. С облекчение видя, че краят на ковчега още се подава от пръстта.

— А ровът? — попита тя.

— Утре ще го запълним — отговори Джордж.

Ким усети притеснена как я побиват студени тръпки при мисълта в каква ужасна задънена улица е щяла да се озове, ако не беше звъннала сутринта на предприемача.

— Ще бъде ли готово до първи септември? — поинтересува се младата жена, за да се отърси от потискащите мисли. Марк кимна към Джордж.

— Ако не възникнат непредвидени трудности, всичко ще бъде по график — отвърна предприемачът. — Още утре ще поръчам новите прозорци. Ако закъснеят с изработката им, можем да сложим временно други.

След като двамата мъже се качиха на колите си и се скриха зад дърветата, Ким се върна в къщата, за да намери чук. В едната ръка с чука и с мукавената кутия в другата, тя тръгна покрай изкопа, докато намери място, където да слезе долу. Даде си сметка, че е изнервена до крайност. Чувстваше се като крадец, който се промъква в късна доба — непрекъснато се ослушваше да не се задава автомобил.

Слезе в изкопа и се доближи до ковчега. Внезапно я връхлетя необясним страх и клаустофобия. Стените на рова сякаш се бяха надвесили над нея и всеки момент щяха да се срутят, за да я затрупат.

Младата жена вдигна с разтреперана ръка крайчеца на капака. Промуши чука и разшири отвора. После се обърна към мукавената кутия.

В съзнанието и отново изплуваха колебанията какво точно да прави с главата. Но не се двоуми дълго — развърза припряно връвта. Колкото и неприятно да и беше, нямаше друг избор, трябваше да се насили и да го направи, за да остави гроба в предишния му вид.

Вдигна капака на кутията и надзърна със свито сърце вътре. Главата беше обърната нагоре, закрепена върху сплъстената изсъхнала коса. Елизабет гледаше Ким с хлътнали очни ябълки. За миг Ким се опита да свърже страховитото лице с прелестния портрет, който бе дала да реставрират и да му сложат нова рамка. Образите бяха толкова различни, че на Ким и се стори почти невероятно да принадлежат на един и същ човек.

Затаила дъх, се пресегна и вдигна главата, при което отново я побиха тръпки, сякаш докосваше самата смърт. Пак се усети, че се пита какво ли всъщност се е разиграло преди три века. Какво ли бе сторила Елизабет, за да си навлече такава жестока участ?

Ким се обърна предпазливо, за да не стъпи върху някой кабел или тръба, и пъхна главата в ковчега, след което я положи внимателно. Усети как докосва с ръка плат и някакви други по-твърди предмети, но не се осмели да погледне какво има вътре. Свали припряно капака и го закова.

Побърза да вземе празната кутия и връвта и забързано излезе от изкопа с разтреперани крака. Сърцето и биеше учестено, до пръсване. Пое си дълбоко дъх и го задържа за миг в дробовете си. Сетне го издиша шумно. Най-после всичко бе приключило. Направи няколко крачки обратно и погледна към края на ковчега — да не би да е забравила нещо, по което да се издаде. Видя само следите от стъпките си, те обаче надали щяха да и създадат проблеми.