Допустим риск

Върху втория лист имаше карта. Ким веднага позна местността: парцелът включваше сегашното имение на Стюартови, както и земите, където днес се намираха извънградският спортен клуб „Кърнуд“ и гробището „Грийнлон“. Простираше се и на двата бряга на река Данвърс, обозначена върху картата като река Уълстън, а също върху имоти в Бевърли. На северозапад навлизаше в днешния Пийбоди и Данвърс, област, наречена в договора село Салем.

Ким обърна страницата и откри най-интересната част на договора: под „купувач“ се беше подписала Елизабет Фланаган Стюарт, а датата беше 3 февруари 1692 година.

Да, оказваше се, че парцелът е купен не от Роналд, а от Елизабет. Видя и се странно, макар и тя да помнеше брачното споразумение от архива в окръжния съд на Есекс, според който Елизабет имаше право да сключва договори от свое име. Но защо именно Елизабет бе закупила земята, която на всичкото отгоре беше с огромна площ и струваше цяло състояние?

Към опакото на договора бе прикачено по-малко листче, върху което се виждаше друг почерк. Ким позна подписа — на съдията Джонатан Коруин, живял навремето в Къщата на вещиците.

Вдигна листчето към светлината, защото и беше трудно да го разчете, и установи, че това е съдебно постановление, с което Коруин отхвърля иска на Томас Пътнам, оспорил договора за покупката на Нортфийлдс, понеже подписът на Елизабет бил незаконен.

В края на постановлението съдията Коруин пишеше: „Законността на подписа под гореспоменатия договор се основава на споразумението, сключено на 11 февруари 1681 година между Роналд Стюарт и Елизабет Фланаган.“ — Божичко! — пророни Ким.

Сякаш надзърташе през прозорец, откъдето се откриваше гледка към XVII век. Знаеше името „Томас Пътнам“ от книгите, които беше изчела. Това беше един от основните участници в яростните боричкания и свади, които бяха обхванали село Салем непосредствено преди лова на вещици и които според мнозина историци бяха в дъното на цялата история с вещиците. Тъкмо пострадалата съпруга и дъщеря на Томас Пътнам бяха нарочили доста от своите съвременнички за вещици. Както личеше, когато е подавал иска, Томас Пътнам не е знаел за брачното споразумение между Роналд и Елизабет.

Ким сгъна бавно договора и съдебното постановление. Беше научила нещо, което нищо чудно да и отвореше очите за трагедията, сполетяла Елизабет. Томас Пътнам очевидно е имал зъб на Елизабет, задето е купила парцела, и си е излял злобата, като се е включил дейно в лова на вещици.

За миг Ким се запита дали доказателството, използвано на съдебния процес срещу Елизабет, не е свързано с Томас Пътнам и с покупката на парцела Нортфийлдс. В края на краищата, нищо чудно една толкова голяма сделка, осъществена от жена, да е разбунила пуританските духове. Да не говорим, че със сигурност е настъпила нечии интереси и е разпалила завист. Не беше изключено доказателството да е било нещо, изобличаващо Елизабет като размирница, а поведението и — като противоестествено. Но колкото и да умуваше, Ким не се сети какво по-точно би могло да е това доказателство.

Сложи договора и прикаченото към него съдебно постановление върху библията и прегледа останалите документи в кутията. За своя радост се натъкна на още един документ от XVII век, но след като го прочете, ентусиазмът и помръкна. Беше договор между Роналд Стюарт и Олаф Загерльом от Стокхолм, Швеция. Според договора Олаф трябваше да построи нов бърз кораб — фрегата, с дължина 40 метра, ширина 10 метра и дълбочина на газене 5 метра и 85 сантиметра с товароподемност 276 ласти3. Договорът беше сключен на 12 декември 1691 година.

Ким върна библията и двата документа от XVII век в кутията и я отнесе на масичката до стълбището за трапезарията. Смяташе да събира там всички свързани с Роналд и Елизабет документи, до които се добере. Върна се в помещението, където беше намерила писмото на Джеймс Фланаган, и го прибави към другите листове в кутията… След няколко часа усърден труд се изправи и се протегна. Не бе открила никаква що-годе значителна диря. Дали пък някой не се бе погрижил преднамерено да заличи всички следи около доказателствата, пратили Елизабет на ешафода? — мярна се в уморения и мозък. — И кой е бил? И кога ли е станало — може би още преди три века. Но вече нямаше сили да се съсредоточава върху всички тия въпроси. Погледна си часовника и видя, че наближава осем — беше време да се прибира в Бостън.

Изкачи бавно стълбите и едва сега усети истински, че е капнала от умора. В болницата не бе подвила крак, а и преглеждането на архива си беше уморително, макар и да не изискваше физически усилия.

Стигна в Бостън по-лесно, отколкото бе дошла в Салем. Чак до предградията движението не беше натоварено. Но щом навлезе в Стороу Драйв, Ким внезапно реши вместо да се прибира вкъщи, да отскочи до Едуард в лабораторията. Беше се оказало съвсем просто да върне главата на Елизабет в ковчега и сега се чувстваше гузна, че го е правила на въпрос.