Допустим риск

— Засега не сме установили нищо със сигурност — призна той. — Мнозина изследователи може да отсъдят, че работата ни е твърде далеч от науката. Всъщност се опитваме да получим най-обща представа какво може да е действието на алкалоида. Не забравяй, тези опити изобщо не са контролни. И все пак резултатите са невероятни, направо свят да ти се завие! Така например открихме, че лекарството успокоява подложени на стрес плъхове по-успешно, отколкото имипрамина, смятан за най-силния антидепресант.

— Значи според вас това може да е халюциногенен антидепресант? — каза Ким.

— Наред с всичко останало — потвърди ученият.

— А има ли странично действие? — продължи да любопитства Ким; още не разбираше защо Едуард е толкова развълнуван.

Той пак се засмя.

— С плъховете не се притеснявахме да не получат халюцинации. Но ако говорим сериозно, освен халюцинациите не сме се натъкнали на други проблеми. Натъпкахме няколко мишки с конски дози, а те са на седмото небе от щастие. Вкарахме дори още по-големи дози в култури от невронни клетки и клетките изобщо не пострадаха. Както изглежда, няма никаква токсичност. Направо не е за вярване.

Докато го слушаше, Ким бе все по-разочарована, че той изобщо не я пита как е минало пътуването до Салем и какво е станало с главата, която трябваше да върне в ковчега. Накрая тя издебна сгоден момент в превъзбудения разказ на Едуард и сама отвори дума за това.

— Браво на теб — беше лаконичният му коментар, когато Ким му обясни как се е справила. — Радвам се, че всичко е приключило благополучно.

Ким понечи да му разправи как се е чувствала, ала точно тогава като хала нахълта Елинор — тя тутакси монополизира вниманието на шефа си с компютърната разпечатка, която държеше. Дори не обърна внимание на Ким, а и Едуард не ги запозна. Ким загледа как обсъждат оживено данните от разпечатката. Личеше си, че Едуард е доволен от резултатите. Накрая той даде напътствия на асистентката, потупа я по гърба и тя изчезна точно толкова светкавично, както и се беше появила.

— Докъде бяхме стигнали? — попита Едуард, след като се извърна към Ким.

— Пак ли добри новини? — попита тя.

— Определено — потвърди ученият. — Заели сме се да определим строежа на съединението и току-що Елинор потвърди догадките ни, че става дума за тетрациклична молекула с множество странични вериги.

— Как, за Бога, определяте такова нещо? — изуми се Ким — беше заинтригувана.

— Наистина ли те интересува? — попита Едуард.

— Стига да не ме задръстваш с някакви неразбираеми термини — каза младата жена.

— Първата стъпка е да определим теглото на молекулата — правим го по обичайния начин, с хроматография — поясни ученият. — Това е лесно. После разлагаме молекулата с реактиви, които прекъсват определени връзки. Сетне проверяваме поне някои от получените части с хроматография, електрофореза и масова спектрометрия.

— Това вече е тъмна Индия за мен — призна си Ким. — Чувала съм термините, но нямам представа какво означават.

— Не е чак толкова сложно — увери я мъжът и се изправи. — Лесно ще разбереш основните понятия. Виж, по сложно е да се анализират някои резултати. Ела да ти покажа апаратурата — хвана я той за ръка и я дръпна да стане от стола.

Той отвори една врата и махна на Ким да влезе. Тя надзърна към съседното помещение — в средата му имаше голям цилиндър, висок към метър и двайсет и широк около шейсет сантиметра. Отвсякъде стърчаха кабели и жици, наподобяващи змиите по главата на Медуза.

— Това е нашият ядрен магнитен резонатор — оповести гордо Едуард. — Изключително важен уред в подобен род изследвания. Не е достатъчно да знаеш колко точно атоми въглерод, водород, кислород и азот има в дадено съединение. Трябва да си наясно и как са разположени те в триизмерното пространство. А този апарат установява тъкмо това.

— Наистина внушително — отбеляза Ким — не знаеше какво друго да каже.

— Ела да ти покажа още един уред — прикани ученият, без да забелязва състоянието и.

Поведе я към друга врата, отвори я и и махна да влезе. Ким надзърна. Вътре имаше отчайваща плетеница от електронно оборудване, жици, кабели, електроннолъчеви тръби.

— Интересно — рече тя.

— Знаеш ли какво е това? — попита я Едуард.

— Не — призна си младата жена — никак не и се щеше Едуард да разбере колко малко знае за онова, с което той се занимава.

— Рентгенов дефракционен апарат — поясни все така гордо мъжът. — Довършва онова, което правим с ядрения магнитен резонатор. Ще го използваме за новия алкалоид, защото той лесно се превръща в кристал — в сол.

— Значи нямаш особени трудности с апаратурата.

— Да. В момента използваме всичко в изследователския си арсенал и данните направо валят. Ще установим за рекордно време какъв е строежът на алкалоида най-вече благодарение на софтуера в апаратурата.

— Успех! — пожела му Ким.

Не беше разбрала почти нищо от обясненията му. Единственото, което разбра със сигурност бе, че Едуард много обича да преподава и обяснява. Затова пък се бе заразила от неговия ентусиазъм.

— И какво друго се случи в Салем? — попита най-неочаквано Едуард. — Как върви ремонтът?