Допустим риск

— Я не се занасяй — усмихна се пак Едуард. — Заради Кевин днес следобед дори си направих изследвания. Всичко е наред. Чувствам се прекрасно! Наистина. Дори по вече от прекрасно. В екстаз съм! В началото се надявах новите гъбички да произвеждат същите алкалоиди, как то Glaviceps — това щеше да докаже, че в дъното на лова на вещици всъщност е моравото рогче. Сега вече се надявам гъбичките да произвеждат нови, още неизследвани алкалоиди.

— А какво представляват те? — поинтересува се Ким.

— Знаеш, че алкалоидите са голяма група азотни съединения в растенията — обясни Едуард. — Познати са ти, защото много от тях, например кофеинът, морфинът и никотинът, са широко разпространени — използват се във фармакологията като активни вещества.

— След като са толкова разпространени, защо се радваш, че си открил нови? — попита младата жена.

— Защото вече доказах, че каквито и алкалоиди да се съдържат в новите гъбички, те са психотропно активни — отвърна ученият. — Открием ли ново халюциногенно вещество и лекарство, това ще ни отвори най-различни врати за разбирането на мозъчната дейност. Те задължително приличат на мозъчните невротрансмитери и се уподобяват на тях.

— А кога ще разбереш със сигурност дали си открил нови алкалоиди? — поинтересува се Ким.

— Скоро — отговори Едуард. — Но сега ти ми разкажи подробно какво прави днес.

Ким си пое въздух. Разправи му всичко от игла до конец, като започна от разговора с баща си и завърши с това, че са уточнили дизайна на новата кухня и баня в къщата.

— Браво на теб, отхвърлила си много работа! — поздрави я мъжът. — Изумен съм, че сте се натъкнали на гроба на Елизабет. И казваш, че ковчегът е в добро състоя ние, така ли?

— Поне така ми се стори — отвърна младата жена. — Заровен е много надълбоко, вероятно на два и половина метра. Краят му се подаваше от изкопа. Багерът го е издрал.

— Това, че са открили гроба, сигурно те е разстроило — погледна я съчувствено Едуард.

— В известен смисъл, да — усмихна се тъжно Ким. — Стори ми се странно, че го намираме толкова скоро след като се натъкнахме на портрета. Стряскащо е… Сякаш Елизабет се опитва да ми каже нещо.

— Ехей, не започвай пак! — рече Едуард. — Отново ли те налегнаха суеверия?

Ким се засмя, въпреки че не и беше до смях.

— Я ми кажи нещо — подкани закачливо той. — Страх ли те е черна котка да не ти мине път, боиш ли се да минаваш под стълба или от числото тринайсет?

Ким се поколеба. Наистина ли беше суеверна? Никога не се беше замисляла за това.

— Ето, знаех си аз, суеверна си! — възкликна Едуард. — Помисли само! През XVII век като нищо са могли да те обявят за вещица, понеже подобна вяра включва и окултното.

— Стига си се правил на интересен! — прекъсна го Ким. — Може наистина да съм малко суеверна, но съвпаденията с Елизабет станаха прекалено много. Днес например установих и това, че през 1692 година дните на седмицата са съвпадали с календара за тази година — 1994-та. Разбрах и че Елизабет е умряла на моите години. За капак и рождените ни дни отстоят само на два дена, тоест ние с нея сме една и съща зодия.

— Какво очакваш да кажа? — попита Едуард.

— Можеш ли да обясниш всички тези съвпадения?

— Разбира се — отвърна той. — Чиста случайност. Както в онзи стар виц, че ако има достатъчно на брой маймуни и пишещи машини, все някоя ще създаде „Хамлет“.

— С теб няма да изляза на глава — усмихна се Ким и отпи от виното.

— Извинявай, но аз съм учен — сви рамене мъжът.

— Нека ти кажа какво още научих днес — подхвана пак Ким. — В ония години нещата не са били чак толкова прости. Роналд се е женил три пъти. Първата му жена е починала, завещавайки му огромно състояние — завещанието безуспешно е било оспорено от сина и от предишен брак. После, след око две години, Роналд се е оженил за Елизабет. След смъртта и се е венчал за нейната сестра — и то още същата година, моля ти се!

— И какво от това? — учуди се Едуард.

— Не ти ли се струва малко гадно?

— Не, ни най-малко — отвърна той. — В ония години животът никак не е бил лек, не забравяй. Роналд е трябвало да отгледа децата. Пък и не е било толкова необичайно да се женят за роднини на покойния съпруг.

— Не съм толкова сигурна — възрази Ким. — Мъчат ме много въпроси.

Сервитьорката дойде при тях и прекъсвайки разговора, им съобщи, че масата е готова. Ким беше приятно изненадана — не очакваше, че ще вечерят в „Харвест“. Беше гладна като вълк.

Последваха келнерката, която ги изведе на терасата и ги настани под дърветата, отрупани с бели лампички. Вече се беше захладило след непоносимата жега през деня. Нямаше вятър, пламъкът на свещта върху масата не трепкаше.

Докато чакаха да им поднесат, Ким показа на Едуард копието, което беше направила от иска на Роналд.

— Май се справяш отлично с ролята на детектив? — засмя се Едуард.

— Не се шегувай, баща ми тази сутрин подметна, че Елизабет вероятно наистина се е занимавала с окултизъм.

— И аз ти го казах — напомни и Едуард. — Значи според теб въпросното окончателно доказателство е свързано с окултизма, така ли?

— Мисля, че е безспорно.