Допустим риск

— Май се поувлече във феминисткия си плам — репликира я Едуард със закачлива усмивка. — Мен ако питаш, преследвали са жените по-скоро заради ролята им в културата на колониалната епоха. Те очевидно са били свързвани много повече от мъжете с раждането и смъртта, със здравето и болестите, а тези страни на живота са били обгърнати със суеверия и окултизъм. В ония години хората просто не са имали обяснения за тях.

— И двамата сме прави — отсъди Ким. — Съгласна съм с теб, но от беглото изследване, което проведох, останах изумена колко малко права са имали жените в епохата на Елизабет. Мъжете са се страхували и са си го изкарвали на жените. Ставали са женомразци.

Точно в този миг вратата на Къщата на вещиците се отвори. Показа се жена със старовремска носия, която поздрави насъбралите се. Явно посещенията в музея бяха с екскурзовод.

— Мислех си, че ще ни пуснат да поразгледаме сами — прошепна Едуард.

— И аз.

Заслушаха как младата жена описва обзавеждането в залата, включително кутията за библия, каквато както им обясни тя, имало винаги в къщата на всеки пуританин.

— Стана ми скучно — прошепна пак Едуард. — Дали да не си тръгваме?

— Май си прав — съгласи се Ким.

Излязоха от сградата.

— Настоях да влезем, за да видя дали обстановката вътре прилича на обзавеждането в старата къща — поясни Едуард. — Наистина изумително. Сякаш двете сгради са строени по един и същ план.

— Явно — рече Ким, — в ония години не са насърчавали особено личния вкус и предпочитания.

Качиха се отново в колата и подкараха към имението. Първото, което Едуард видя, беше изкопът. Беше изненадан от дължината му: той започваше на няколко метра от замъка и стигаше чак при старата къща. Застанаха в края му и забелязаха, че ров вече е прокопан и под основите на къщата.

— Ето го и ковчега — Ким посочи мястото, където той се показваше от пръстта.

Там изкопът бе значително по-широк.

— Какъв невероятен късмет! — възкликна ученият. — Както гледам, това е горната му част. И си права за дълбочината. Заровен е най-малко на два и половина метра, ако не и на повече.

— Изкопът е дълбок само тук, при къщата — изтъкна младата жена. — През моравата е много по-плитък.

— Права си — съгласи се Едуард и тръгна към къщата.

— Къде отиваш? — попита Ким. — Не искаш ли да видиш надгробния камък?

— Първо ще поразгледам отблизо ковчега.

Избра най-удобното място, скочи в изкопа и се върна назад, като слизаше все по-надълбоко. Ким го наблюдаваше все по-угрижено. Вече се притесняваше какво ли е намислил.

— Сигурен ли си, че пръстта няма да поддаде? — попита тя изнервена.

Приближи края на рова и чу как надолу се търкалят бучки пръст и камъни.

Едуард не отговори. Вече се беше навел и оглеждаше издрания край на ковчега. Откърти малко от пръстта, полепнала по него, и я стисна между пръстите си.

— Обнадеждаващо е — отбеляза Едуард. — Тук е съвсем сухо и изненадващо хладно.

Пъхна пръсти в процепа между капака на ковчега и едната му страна. Дъската изпука и се огъна.

— Майчице! — прошепна едва чуто Ким.

— Ще ми донесеш ли фенерчето от колата? — помоли Едуард — надзърташе в ковчега.

Ким изпълни молбата му, макар и със свито сърце — тази работа все повече не и харесваше. Струваше и се кощунство да тревожат тленните останки на Елизабет. Приближи се възможно най-много по рохката пръст покрай трапа и метна фенерчето на Едуард. Той го включи и го насочи към отворения край на ковчега.

— Пак извадихме късмет — рече на Ким. — От студа и липсата на влага трупът се е мумифицирал. Дори саванът си стои непокътнат.

— Престани! — проплака младата жена.

Но все едно говореше на дърветата — Едуард бе така увлечен, че не искаше и да чуе. За неин ужас той остави фенерчето и промуши ръка в ковчега.

— Едуард! Какво правиш!

— Само ще издърпам лекичко тялото малко по-насам — обясни той.

Затегли, но трупът не се помръдна, затова Едуард опря крак о едната страна на изкопа и дръпна по-силно. За негова изненада най-неочаквано главата остана в ръцете му, той залитна и се свлече върху отсрещната страна на рова. Озова се седнал в пръстта с главата на Елизабет в скута си. Върху него се търкулнаха няколко бучки пръст. Ким усети как и призлява. Неволно извърна глава и притвори очи.

— Божичко! — възкликна Едуард и се изправи. Погледна долния край на главата. — Вратните прешлени явно са се счупили, когато са качили Елизабет на бесилото. Все пак е странно — в ония години са внимавали шията да не се счупи, така че осъденият на смърт да умре от задушаване.

— Престани с тия твои лекции и излизай от там! — проплака Ким ужасена и разстроена до немай-къде.

Едуард сякаш не я чу. Остави главата и вдигна страничната дъска на ковчега, която се беше откъртила. Взе камък и я закрепи в първоначалното и положение. Увери се, че отвън не личат следи от действията му, вдигна главата и се върна към мястото в изкопа, откъдето можеше да се изкатери горе.

— Дано не смяташ, че това е забавно — укори го Ким разтреперана, когато той се приближи. Младата жена отказа да погледне главата. — Върни я!