Допустим риск

— Като учен Едуард няма равен — отбеляза той. — Но иначе си е откачалка. Всъщност не е честно да говоря така. Нека кажем, че си пада особняк.

— Според мен е внимателен и мил — възрази младата жена.

— А, сигурно! — завъртя очи Кинард. — Чух, че всеки божи ден ти пращал цветя? Мен ако питаш, това си е чист комплекс. Един мъж трябва да е адски задръстен, щом стига чак до такива крайности!

Ким пламна цялата и се изчерви като домат. Ах, тази Марша, предателка такава! Явно бе казала на Кинард за цветята. С такава майка и такава приятелка дали изобщо можеше да има някакви тайни?!

— Армстронг поне няма да те дразни, като ходи на ски — подметна Кинард. — Защото просто никъде няма да ходи. Липсва му всякаква координация, едва ли ще се справи и със стълбище — сто на сто ще падне, докато го изкачва.

— Вдетиняваш се — скастри го ледено Ким, след като си възвърна дар-словото. — Не ти приляга, така да знаеш. Мислех те за по-зрял.

— Всъщност вече е все тая — подсмихна се цинично мъжът. — Дето е думата, прехвърлих се на по-зелени пасища. И аз се радвам на новата си процъфтяваща връзка.

— Браво на теб — отвърна ехидно Ким. — А сега ще ми кажеш ли за какво всъщност дойде, или направо си тръгваш?

Кинард се наведе и погледна през предното стъкло багера, който отново бе започнал да копае.

— Дойдох да те видя. Но, разбира се, нямаше смисъл… Марша ми спомена, че си се запретнала да ремонтираш къщата — след кратка пауза добави той. — И докторчето ли ще се нанесе тук заедно с теб?

Ким понечи да отрече, но после каза:

— Още го обмисляме. Не сме решили.

— Е, пожелавам ти щастие… във всяко положение! — подметна ядно Кинард и включи стартера. Рязко подаде газ и завъртя волана.

Дръпна нервно на заден, зави и пак спря — моторът угасна задавен. Отново запали и настъпи газта. Потегли като хала през моравата, ръсейки дъжд от чакъл и пръст, и се скри зад дърветата.

Ким вдигна длан, за да се предпази от разхвърчалите се камъчета. Остана загледана след автомобила на Кинард, докато го изгуби от поглед. Макар и да беше разбрала почти веднага, че е дошъл да се заяжда, не бе успяла да запази самообладание. Чувстваше се не само разгневена, но и унизена. Поуспокои се едва след като се върна при изкопа, който багерът вече разширяваше, и съзря ковчега на Елизабет. Изведнъж грижите и се сториха съвсем незначителни и дребни в сравнение с онова, което Елизабет е трябвало да понесе на нейната възраст.

След като се окопити, Ким се зае за работа. Следобедът се изниза бързо — младата жена го прекара в кабинета на Марк Стивънс, където двамата доуточниха подробностите по обзавеждането на кухнята и банята. За Ким това бе неописуемо удоволствие. За пръв път в живота си обзавеждаше къща за себе си. Запита се защо толкова лесно се е предала навремето и не се е посветила на попрището, за което е мечтала.

В седем и половина и Марк Стивънс, и Джордж Харис вече не виждаха от умора, докато Ким все така преливаше от енергия. Наложи се да я помолят да намали оборотите, защото бяха капнали — чак тогава младата жена си спомни, че трябва да се връща в Бостън. Докато я изпращаха до колата, Марк и Джордж и благодариха, че е дошла, и обещаха да приключат бързо с ремонта.

Ким навлезе в Кеймбридж, но дори не потърси място, където да спре. Подкара направо към гаража на Чарлс Стрийт и изтича до „Харвест Бар“. И понеже беше петък, вътре нямаше къде игла да падне.

Младата жена затърси с очи Едуард, но не го видя. Наложи се да си проправя път през навалицата около барплота. Най-сетне го мерна — държеше чаша шардоне на масичка зад бара. Още щом я видя, лицето му грейна и той скочи на крака, за да я посрещне и да издърпа стола.

„Господи — помисли си веднага Ким, — Кинард никога не би си направил този труд.“

— Както гледам, и на теб ще ти дойде добре чаша бяло вино — рече Едуард.

Младата жена кимна. Забеляза обаче, че той е развълнуван, или може би притеснен. Заекваше повече от друг път. Замислено го гледаше как вика келнерката и поръчва още две чаши вино. Трепна, когато гласът му я извади от мислите и.

— Добре ли мина денят?

— Бях здравата заета с работа — усмихна се Ким уморено. — А при теб как мина?

— Страхотно! — възкликна мъжът и, заговорнически приведен към нея, зашепна: — Имам добри новини! В пробите от почвата в хамбарите на Елизабет покълна гъбична плесен, която предизвиква халюцинации. Според мен най-малкото вече знаем какво е отприщило лова на вещици в Салем. Не знаем само дали въздействието е както при моравото рогче, или… е нещо съвсем ново!

После и разказа всичко, което се бе разиграло в лабораторията на Кевин Скрантън. Ким направо не можеше да повярва.

— Взел си лекарство с упойващо въздействие, без дори да знаеш какво е то! — възкликна разтревожена тя. — Не е ли опасно?

— Говориш като Кевин — засмя се Едуард. — Заобиколен съм от грижовни родители. Не, не е опасно. Дозата беше съвсем малка, за да навреди. И тъкмо защото беше малка, безспорно доказва, че тези нови гъбички имат силно халюциногенно въздействие.

— Звучи ми налудничаво — знаеше си своето Ким, с разширени от тревога очи.