Дом на пръст и кръв

Но женският мирис, който го връхлетя, не беше на Брайс.

И него познаваше също толкова добре — нямаше да го забрави до края на живота си. Мирисът, който изпълваше кошмарите му, изостряше гнева му до такава степен, че не можеше да разсъждава трезво.

Архангелката от северозападна Пангера се появи пред решетките с усмивка. Хънт никога нямаш да свикне с поразителната й прилика с Шахар.

— Това ми е познато — отбеляза Сандриел.

Гласът й беше кадифен, красив. Като музика. Лицето й също.

Но очите й с цвят на прясно разорана пръст я издаваха. Бяха остри, сякаш наточени от хилядолетията на жестокост и почти необуздана сила. Очи, извличащи наслада от болка, кръвопролития и отчаяние. Именно в тях се криеше разликата между двете им с Шахар. В едните имаше топлина, в другите — смърт.

— Чух, че си искал да ме убиеш, Хънт — скръсти ръце архангелката и изцъка с език. — Не остаря ли вече тази игра?

Той мълчеше. Просто седеше на нара си, забил поглед в очите й.

— Знаеш ли, като конфискували притежанията ти, намерили нещо интересно, което Мика бе така добър да сподели с мен. — Тя извади нещо от джоба си. Телефон. — Ето това.

Тя махна с ръка и картината от дисплея на телефона му се появи върху екрана зад нея. Благодарение на безжичната връзка се виждаше как прехвърля с пръсти различните програми.

— Електронната ти поща, разбира се, ме отегчи до смърт. Никога ли не триеш имейли? — Тя не изчака отговор, а просто продължи: — Съобщенията ти обаче…

Устата й се изви в злобна усмивка и тя отвори последния чат.

Брайс беше успяла да се прекръсти за последно.

Брайс харесва Хънт беше написала:

Знам, че няма да получиш това съобщение. И не знам защо изобщо ти пиша.

Минута след това беше добавила:

Просто…

След още една пауза:

Няма значение. Който чете това, да не му обръща внимание.

И толкова. В главата му се спусна съвършена тишина.

— А знаеш ли кое ме удиви най-много? — Сандриел затвори чата и влезе във фотоалбума му. — Тези снимчици. — Тя се засмя. — Погледни ги само. Кой би предположил, че си толкова, обикновен?

Тя ги пусна на слайдшоу. И снимките започнаха да се въртят автоматично на големия екран.

Никога не беше разглеждал снимките, които с Брайс бяха правили през последните седмици.

На едната Хънт пиеше бира на дивана й и галеше Сиринкс, загледан в сънбол мач.

На друга й правеше закуска, защото все повече започваше да му харесва да се грижи за нея. Беше го снимала и още веднъж в кухнята: този път само задника му. С нейната ръка на преден план, вдигнала одобрително палец.

Хънт сигурно щеше да се засмее или поне да се усмихне, ако следващата снимка не се беше появила на екрана. Този път той я беше снимал как говори.

На следващата ги имаше и двамата. Хънт изглеждаше ядосан, че го снимат, а тя се хилеше злорадо.

После на екрана изникна Брайс, бясна и наквасена с кална вода край канализационната шахта.

Снимка на Сиринкс, заспал по гръб с разперени крайници. Снимка на Лехаба, позираща като пинъп модел на диванчето си в библиотеката. Снимка, която беше направил на реката по залез, докато прелиташе над нея. Снимка на татуирания гръб на Брайс в огледалото в банята, докато тя смигваше закачливо през рамо. Снимка, която беше направил на видра в жълта светлоотразителна жилетка, а секунди по-късно — и на възхитеното лице на Брайс.

Не чуваше какво говори Сандриел.

Щракането с телефона беше започнало като шега, но с времето му беше станало навик. И то приятен. Във фотоалбума имаше и още кадри на двама им. И други, заснети от Хънт. На ястия, на интересни графити в малки улички, на облаци и неща, които никога преди не бе забелязвал, но сега искаше да улови. И снимки, на които гледаше в обектива и се усмихваше.

И такива, на които лицето на Брайс сияеше с все по-ярка топла усмивка.

Датите се доближаваха към настоящето. Двамата седяха на дивана й и тя беше отпуснала глава на рамото му с широка усмивка, докато той въртеше очи. Но беше преметнал ръка около нея. Заровил небрежно пръсти в косата й. Снимка на Брайс с неговата шапка за сънбол. Следваше нелепа серия от кадри, които тя бе заснела: Желенце, Прасковени мечти и Принцеса Еклерче в неговото легло. Подредени върху скрина му. В банята му.

После още снимки край реката. Спомняше си смътно как Брайс помоли един турист да ги снима заедно. Беше направил няколко последователни кадъра.

На първия Брайс още говореше, а той правеше физиономия.

На втория тя се усмихваше, а Хънт я гледаше.

На третия тя още се усмихваше, а Хънт още я гледаше. Сякаш беше единственото същество на планетата. В галактиката.

Сърцето му заблъска в гърдите. В следващите няколко кадъра Брайс беше обърнала лице към него. И двамата се взираха един в друг. Усмивката й вече я нямаше.

Явно беше осъзнала как я гледа той.

На следващата снимка беше свела поглед с усмивка, докато той продължаваше да я гледа. Тайна, лека усмивка. Сякаш знаеше защо я гледа така, и не възразяваше.