Дом на пръст и кръв

— Знаел си, знаел си, знаел си! — Беше разгадал загадката и почти цяла седмица си беше мълчал. Беше я оставил да разправя колко е обичала приятелката си, колко страхотна е била Даника, и я беше накарал да се върти в кръг. — Всичките ти приказки, че било загуба на време да проучвам случая със синта… — Едва изричаше думите през бучката в гърлото си. — Всичко е било, защото вече си знаел истината. Защото си ме лъгал. — Тя посочи гневно сандъците с наркотика. — Защото си научил истината и си решил да задържиш синта за себе си? А когато изяви желание да помогнеш на медвещицата с противосредството… И това си направил заради себе си. И защо? За да въстанеш отново?

Хънт падна на колене, сякаш щеше да я моли за прошка.

— В началото — да, но само заради слуховете за силата на синта. Тази вечер обаче, като видях записа, който ти си намерила, реших да се оттегля от сделката. Осъзнах, че не е редно. Дори да имаме противосредство, синтът е прекалено опасен. Осъзнах, че съм тръгнал в грешна посока. Но ти, Брайс… Ти си единствената посока, в която искам да се устремя. Искам ти да си моят живот. Моят път. — Той посочи към Джъстиниън и Виктория, които го наблюдаваха с каменни изражения и белезници на ръцете. — Писах им, че всичко отпада, но те се паникьосали, свързали се със Змийската кралица и настояли сделката да се състои още тази вечер. Кълна ти се, че дойдох само за да ги спра, да сложа край на всичко това, преди да е станало бедствие. Никога не бих.

Тя извади белия опал от джоба си и го хвърли по него.

Уцели го по главата с такава сила, че от слепоочието му текна кръв. Сякаш ореолът му прокърви.

— Не искам да те виждам повече — прошепна тя, докато Хънт се взираше недоумяващо в окървавения опал на палубата.

— Така и ще бъде — каза Мика.

Исая пристъпи напред. Оковите от горсиански камък проблясваха като аметистов огън. Същите като тези около китките на Виктория и Джъстиниън.

Брайс трепереше неудържимо, отпускайки се назад върху Тарион. Фурия излъчваше тиха мощ до нея.

— Брайс, съжалявам — каза Хънт, докато Исая му слагаше мрачно оковите. — Не можех да понеса мисълта, че ти ще…

— Достатъчно — прекъсна го Фурия. — Каза и направи достатъчно. — Тя погледна Мика. — Брайс приключи с вас. С всички вас. — Задърпа я към джета си, който се полюшваше до този на Тарион. Мерът тръгна след тях, пазейки гърбовете им. — Ако пак я доближиш, губернаторе, ще навестя и теб.

Брайс дори не забеляза как я спускат до джета. Как Фурия се качва пред нея и запалва двигателя. Как Тарион се качва на своя и тръгва след тях, за да ги изпрати невредими до брега.

— Брайс — подхвана пак Хънт, когато тя обви ръце около тънката талия на Фурия. — Сърцето ти вече беше разбито и не исках да.

Тя не погледна назад към него, докато вятърът брулеше косите й. Джетът се изстреля през дъждовния мрак.

— БРАЙС! — изрева Хънт.

Брайс не погледна назад.

67

Рун я чакаше във фоайето на сградата й, когато Фурия я остави отпред. Тарион се раздели с тях на пристанището, за да помогне с извозването на конфискувания синт, а Фурия си тръгна толкова бързо, че по всяка вероятност отиваше да се увери, че Змийската кралица няма да офейка с някой сандък.

Рун мълчеше, докато се возеха в асансьора.

Но Фурия несъмнено му беше казала. Извикала го беше тук.

Приятелката й си пишеше с някого по пътя от пристанището насам. И Брайс видя Флин и Деклан на пост върху покривите на две от съседните сгради, въоръжени с далекобойни пушки.

Брат й не проговори, докато не влязоха в апартамента. Мястото й се стори тъмно, пусто и чуждо. Всички дрехи и вещи на Хънт бяха като отровни змии, готови за атака. Кървавото петно на дивана я порази най-тежко.

Успя да стигне едва до половината на всекидневната, преди да повърне на килима.

Рун мигновено я обгърна с ръце и сенки.

Брайс усещаше воплите си, чуваше ги, но бяха далечни. Целият свят беше далечен. Рун я вдигна, пренесе я до дивана и я остави възможно най-далеч от мястото, където се беше отдала напълно на Хънт. Брат й не каза нищо за кървавото петно и остатъчния мирис.

Не беше истина. Не можеше да е истина.

Просто наркоманки. Това беше намекнал Хънт. Че двете с Даника са били просто две наркоманки, пушещи и смъркащи всичко, до което можеха да се докопат.

Но не беше така. Никога. Постъпваха глупаво, но само за забавление, за разпускане на нервите, не за нещо толкова мрачно…

Трепереше толкова силно, че очакваше костите й всеки момент да се изпочупят.

Рун я хвана по-здраво, сякаш се опитваше да я задържи цяла.

Хънт явно беше усетил, че тя се доближава до истината, когато му показа видеофайловете с експериментите. Затова й беше завъртял главата с измишльотини за двама им, за бъдещето им заедно; отвлякъл й беше вниманието с устата и ръцете си. А после, като един от триариите, беше получил сигнал от някогашния й домоуправител за искането й да посети бившия си апартамент, и се беше измъкнал, оставяйки я да си мисли, че спи в стаята за гости. Пожарът вероятно беше пламнал от светкавица.