Дом на пръст и кръв

— Защото исках да ме боли. Исках болката да ми напомня всеки ден.

В очите й проблеснаха сълзи.

Вещицата учтиво се престори, че не ги вижда.

— Добре. Защо и как не е толкова важно, колкото онова, което е останало в раната. — Тя свъси вежди. — Мога да ти приложа лечението още днес, а ако поостанеш след това, ще можеш да гледаш как тествам отровата, извлечена от теб. За да я превърна в ефективно противосредство, трябва да я стабилизирам, така че да си взаимодейства правилно със синта и да неутрализира ефекта от него. Лечебната ми магия е способна на това, но се налага да присъствам за поддържането на стабилитет. Търся начин магията ми сама да го поддържа, за да има по-широко приложение по света.

— Струва ми се сложничко — коментира Брайс, чак сега откъсвайки очи от Хънт.

Той усети студ от липсата на погледа й, сякаш някой беше угасил топъл пламък.

Вещицата вдигна ръце и по върховете на пръстите й засия бяла светлина, после избледня, все едно проверяваше дали магията й е готова за работа.

— Обучаваха ме учители, владеещи най-старите форми на магията ни. Научиха ме на множество специализирани умения.

Брайс въздъхна през носа.

— Добре. Да започваме тогава.

Сериозно изражение се изписа по лицето на вещицата.

— Брайс, трябва да отворя раната. Мога да притъпя тази болка, но ако отровата е толкова надълбоко, колкото подозирам… Няма как да я извлека с митридатиумни пиявици. — Тя махна към Хънт. — В неговия случай отровата още не се беше вкоренила в тялото. Но при стара и дълбока травма като твоята… Отровата е нещо като жив организъм. Храни се с теб. Няма да се даде лесно, особено след като толкова време се е пропивала в плътта ти. Ще се наложи да я измъкна с магията си. А тя може да те убеди, че трябва да ме спреш. Да те убеди чрез болка.

— Ще я боли ли? — попита Хънт.

Вещицата сви вежди.

— Толкова силно, че местната упойка няма да помогне. Ако искаш, може да запазя хирургическа зала в някоя болница и да ти сложат пълна упойка, но това вероятно ще отнеме ден-два.

— Ще го направим днес. Още сега — отсече Брайс и очите й пак срещнаха тези на Хънт.

Той нямаше друг избор, освен да й кимне в знак на подкрепа.

— Добре — съгласи се вещицата и тръгна с грациозна стъпка към мивката, за да си измие ръцете. — Да се залавяме за работа.

Травмата се оказа толкова сериозна, колкото вещицата се беше опасявала.

Тя сканира крака й първо с машина, после и със силата си и двата метода произведоха комбиниран образ на екрана при отсрещната стена.

— Виждаш ли тъмната ивица по продължение на бедрото? — Вещицата посочи назъбената линия, прорязваща плътта на Брайс като разклонена светкавица. — Това е отровата. Когато бягаш или ходиш твърде продължително, тя се разпространява в околната тъкан и от това те боли. — Вещицата посочи бялото пространство над тъмната ивица. — Всичко това е белезна тъкан. Трябва да я разрежа, но това ще стане бързо. Извличането на отровата може да отнеме повече време.

Брайс кимна, опитвайки да прикрие колко треперят ръцете й. Вече беше подписала десетина декларации за информирано съгласие.

Хънт ги гледаше от стола.

— Така — продължи вещицата, докато миеше ръцете си за пореден път. — Само ще облечеш стерилна престилка, и започваме.

Тя бръкна в металния шкаф до Хънт, а Брайс съблече шортите си. Блузата си.

Хънт извърна поглед, докато вещицата й помагаше да облече леката памучна престилка, след което я върза на гърба й.

— Татуировката ти е прекрасна — каза медвещицата. — Само че азбуката не ми е позната. Какво пише?

Брайс още усещаше всяко убождане на иглата, изписала усуканите букви по гърба й.

— С любов всичко е възможно. Общо взето, символизира вечната ми връзка с един човек.

Медвещицата изхъмка одобрително, прехвърляйки поглед между двама им с Хънт.

— Между двама ви наистина има силна връзка.

Брайс не си направи труда да поправи грешното й предположение, че татуировката е посветена на Хънт. Даника бе настояла да си ги направят една пиянска нощ, твърдейки, че ако увековечат на друг език клетвата си за вечно приятелство, нямало да звучи толкова банално.

Хънт се обърна към тях и вещицата го попита:

— А теб боли ли те ореолът?

— Боля ме само докато го правеха.

— Коя вещица ти го е татуирала?

— Някаква имперска старуха — отговори през стиснати зъби Хънт. — Една от Древните.

Лицето на вещицата се стегна.

— Това е една от най-черните страни на работата ни: да обричаме на робство с ореола. Трябва да се прекрати напълно.

Той й отвърна с полуусмивка, която не стигна до очите му.

— Тогава искаш ли да ми го махнеш?

Вещицата застина, а дъхът на Брайс секна.

— Какво ще направиш, ако го махна? — попита тихо вещицата. Тъмните й очи проблеснаха от любопитство и древна сила. — Ще накажеш ли потисниците си?

Брайс отвори уста да ги предупреди, че разговорът им тръгва в опасна посока, но за щастие Хънт каза:

— Не сме дошли заради моята татуировка.

Но отговорът се четеше ясно в очите му. Потвърждението. Да, щеше да убие онези, които му го бяха причинили. Вещицата килна леко глава, явно разбрала скритото послание.