Документът на Матлок

10 април 1972. Докарал съм Нимрод почти до истерия. Заплаши, че ще ме разкрие, което е безсмислено. Казах на пратеника да му го предаде. Той отвърна, че ще унищожи целия университет, но ако го направи, ще унищожи и себе си. Носи се слух, че ще свика конференция. Важна среща на силните на деня… Домът ми се следи, както каза Нимрод, денонощно. От карлайлската полиция, разбира се. Личната армия на Нимрод.

22 април 1972. Нимрод победи! Ужасно е, но победи! Изпрати ми две изрезки от вестници. Във всяка пишеше за студенти, загинали от свръхдози. Едната е за някакво момиче от Кеймбридж, а другата — за момче от колежа „Света Троица“. Каза, че ще допълва този списък всяка седмица, ако не предам записките… Екзекутират се заложници! Трябва да бъде спрян! Но как? Какво мога да направя?… Имам план, но не знам дали ще мога да го изпълня — ще се опитам да подправя записките. А истинските ще запазя. Ще бъде трудно — ръцете ми така треперят понякога! Ще мога ли да се справя? Трябва. Казах, че ще ги изпращам на части. За собствена защита. Интересно, ще се съгласи ли?

24 април 1972. Нимрод е невероятно зъл, но е реалист. Знае, че не може да направи нищо повече! Двамата се състезаваме с часа на моята смърт. Пиша ту на машина, ту сменям писалките, използувам различни видове хартия. Убийствата се прекратиха, но ми каза, че ще се възобновят, ако пропусна дори една пратка! Животът на заложниците на Нимрод е в ръцете ми! Само аз мога да ги спася.

27 април 1972. Става нещо странно! Младият Бийсън е говорил по телефона с нашия човек в приемната комисия. Джим Матлок бил при него и Бийсън го подозира. Задавал въпроси, изложил се с жената на Бийсън… Матлок не фигурира в нито един списък! Няма отношение към Нимрод. Никога не е купувал, не е и продавал… Полицейските коли непрекъснато сноват из Карлайл. Армията на Нимрод е в тревога. Какво ли става?

27 април 1972. Следобед. Дойдоха пратениците — двама, и това, което ми съобщиха, е толкова невероятно, че не мога да го напиша… Никога не съм питал кой е Нимрод, никога не съм искал да знам. Но паниката е неистова, става нещо, което дори Нимрод не може да контролира. И пратениците ми казаха кой е Нимрод… Лъжат! Не мога, няма да го повярвам! Ако са прави, всички сме загубени!

Матлок гледаше безпомощно последната записка. Почеркът беше почти нечетлив, повечето от думите бяха написани слято, като че ли пишещият не е смогвал да настигне молива си.