Документът на Матлок

Не, нямаше да се обади във Вашингтон. Ще се обади на Сийлфонт. Последната му надежда беше президентът на университета. Набра номера.

— Джеймс! Велики Боже, Джеймс! Добре ли си?! Къде беше, за Бога?!

— На места, за които не подозирах, че съществуват.

— А добре ли си? Само това е важно! Добре ли си?

— Да, сър. И намерих всичко… Всичко е у мен. Херън е записал всичко. Водил е записки двайсет и три години.

— Значи все пак е бил замесен? — И то много.

— Бедният болен човек… Още не мога да повярвам. Както и да е, това сега не е важно. Властите ще се заемат… Ти къде си? Ще изпратя кола… Не, ще дойда сам. Толкова бяхме разтревожени. Държа непрекъсната връзка с хората от Министерството на правосъдието.

— Не, не! Не идвайте! — каза бързо Матлок. — Аз ще дойда при вас. Всички познават колата ви. Така ще е по-безопасно. Знам, че ме търсят. Ще си поръчам такси. Просто исках да съм сигурен, че сте си у дома.

— Както искаш. Трябва да ти кажа, че си отдъхнах. Ще се обадя на Кресъл. Той трябва да чуе какво имаш да разправяш. Така трябва.

— Съгласен съм, сър. Скоро ще се видим.

Върна се в сепарето и започна да яде неапетитните сандвичи. Беше изпил половината бира, когато от вътрешността на влажното му сако кратките истерични бибипкания на телелектроника на Блакстоун пронизаха ушите му. Извади апаратчето и натисна копчето. Без да мисли за друго освен за номер 555-68-68, скочи от мястото си и забърза пък към телефона. С трепереща ръка извади и пусна монетата и набра.

Записаните на магнетофонна лента думи го шибнаха като камшик през лицето.

— „Клиент три нула“ анулиран.

Настъпи мълчание. Както предупреди Блакстоун, нямаше нищо друго освен това изречение, произнесено само веднъж. Нямаше с кого да говори, към кого да се обърне. Нищо.

Но трябваше да има. Няма да се остави да го отрежат така! Ако Блакстоун го изоставя, трябва да знае защо! Има право да знае дали Пат е в безопасност!

Трябваха му няколко минути и серия заплахи, за да се свърже лично с Блакстоун.

— Не съм длъжен да разговарям с вас! — съненият глас звучеше агресивно. — По този въпрос се изяснихме!… Но нямам нищо против да разговаряме, защото ако мога да засека откъде се обаждате, ще им го съобщя в секундата, в която окачите слушалката!

— Не ме заплашвайте! Прекалено много пари сте получили от мен, за да ме заплашвате… Защо прекратявате договора? Имам право да знам.

— Защото смърдите! Смърдите като боклук!

— Това не е достатъчно! Това нищо не значи!

— Тогава ще ви изброя всичко. Има заповед за арестуването ви. Подписана от прокурора и…

— За какво, по дяволите?! Или може би за собствената ми безопасност?

— За убийство, Матлок! За участие в заговор с цел разпространяване на наркотици! За подпомагане и връзки с известни доставчици на наркотици! Вие сте се продали! Както ви казах, смърдите! Ненавиждам това, с което се занимавате!

Матлок беше втрещен. Убийство? Заговор! Какви ги говореше Блакстоун?

— Не знам какво са ви казали, но не е вярно. Нищо от това не е вярно! Рискувах живота си, собствения си живот, чувате ли! За да донеса това, което намерих…

— Красиво говорите — прекъсна го Блакстоун, — но неумело действувате! Освен това сте гадно копеле! На полето малко преди Карлайл лежи един човек с прерязано гърло. На правителствените агенти им трябваха десет минути, за да установят чий е фордът комби.

— Не съм го убивал! Кълна се в Бога, не съм го убивал!

— Разбира се, че не сте! И дори не сте виждали онзи, чиято глава сте простреляли в източното дефиле, нали? Само че прислужникът на паркинга и още няколко души са ви видели!… А, забравих. Вие сте и тъп. Оставили сте квитанцията от паркинга под чистачката на предното стъкло!

— Не, почакайте малко! Почакайте малко! Всичко това е безумие! Човекът от източното дефиле ми определи среща там! Той се опита да ме убие!

— Кажете това на адвоката си. Научихме всичко от Министерството на правосъдието! Държа на доброто си име. Скъпо сте се продали. И текущата ви сметка има над шейсет хиляди долара. Както казах, смърдите, Матлок!

Матлок беше толкова изумен, че си загуби гласа. Накрая успя да произнесе задъхано, почти шепнешком:

— Изслушайте ме. Трябва да ме изслушате. Всичко, което казвате… си има обяснение. Освен човека на полето. Това не го разбирам… Но пет пари не давам дали ми вярвате. Това е без значение. В ръцете си държа всички оправдания, от които ще имам нужда… Важното е да пазите момичето! Не прекратявайте договора! Охранявайте я!

— Явно не разбирате английски. Договорът е прекратен! Край на „Клиент три нула“!

— А момичето?

— Не сме безотговорни — ехидно каза Блакстоун. — В пълна безопасност е. Поверихме я на карлайлската полиция.

В бара настъпи шум и бъркотия. Барманът затваряше заведението, а посетителите протестираха. Над пропития с бира мръсен тезгях се разменяха неприлични забележки, а по-хладнокръвните или по-пияни глави бяха поели към изхода.