20 август 1960. Заплашват ме. Казват, че като изчерпя запасите си, няма да ми дадат повече… Пет пари не давам! Имам за една седмица, ако ми провърви — за десет дни. Жалко, че не обичам да пия и ми се гади от алкохола…
28 август 1960. Треперех като лист, но отидох в полицейския участък в Карлайл. Не бях в състояние да мисля. Поисках да говоря с най-големия им началник, но ми казаха, че минава пет часът и той се е прибрал вкъщи. Тогава им казах, че имам сведения за наркотици и след пет минути шефът на полицията се появи… Вече им беше ясно, че съм изгубил контрол над себе си… Подмокрих панталона си. Шефът на полицията ме вкара в една стаичка, отвори аптечката и ми удари инжекция. Беше човек на Нимрод!…
7 октомври 1965. Този Нимрод е недоволен от мен. Винаги съм се разбирал с нимродовците — поне с двамата, с които съм работил, но този е по-суров и взискателен. Отказвам да въвличам студенти, той се съгласява, но казва, че лекциите ми стават все по-глупави и се износвам. Колко странно. Името му е Матю Ортън и е само съветник на вицегубернатора на Хартфорд. Но е Нимрод. И аз ще му се подчиня…
14 ноември 1967. Гърбът ме боли непоносимо, лекарите казаха, че костите се разлагали — това беше думата, но не я употребиха по този начин! Едва издържам да прочета една лекция, след четирийсетте минути трябва да се извиня и да изляза!… Питам се — струва ли си да живея така?… Трябва, иначе не бих могъл да продължа… Или съм твърде голям егоист, твърде голям страхливец, за да си отнема живота? Ще се видя довечера с Нимрод. След една седмица е Денят на благодарността, къде ли ще отида…
27 януари 1970. Краят дойде. Предмен е пустота, а Нимрод е заразил твърде много хора и твърде дълбоко. Ще си отнема живота колкото може по-безболезнено… твърде много болка изтърпях…
28 януари 1970. Опитах да се самоубия! Не мога! Взех първо пистолета, после ножа, но не мога! Нима наистина съм толкова заразен, толкова покварен, че не мога да доведа до успешен край това, което най-силно желая?… Нимрод ще ме убие. Знам го, а той го знае още по-добре.
29 януари 1970. Нимрод сега е Артър Лейтона! Невероятно! Същият Артър Лейтона, който построи жилища за хора със средни доходи в Маунт Холи! Така или иначе, той ми даде неприемлива заповед. Казах му, че е немислимо. Твърде ценен съм, за да ме отстранят. И това му казах… Иска от мен да занеса огромна сума пари в Турция!… Защо, защо не се самоубих?