Документът на Матлок

Върна се в кухнята да види дали мракът не му бе попречил да забележи нещо. Да, всички чекмеджета бяха отворени, всички шкафове — разровени. На пода в килера видя две фенерчета. Едното не работеше, но второто светна.

Върна се бързо в хола и насочи лъча на фенерчето към прозорците. Всички бяха покрити с щори, заковани за рамките.

Отсреща в тесния вестибюл пред още по-тясната стълба зееше отворена врата. Водеше към кабинета на Херън, където, ако това бе възможно, цареше още по-голям хаос. Два шкафа с папки лежаха преобърнати, задните им дъски бяха разковани; голямото, покрито с кожа бюро бе издърпано от стената, насечено на трески и всяка повърхност беше разбита. Както и в хола, мазилката бе изкъртена тук-таме от стените. Матлок предположи, че тези места са звучали кухо при почукване.

Горе в двете малки спални и в банята го чакаше същата картина.

Върна се долу. Дори стъпалата на стълбата бяха изкъртени.

Домът на Лукас Херън бе претърсен от професионалисти. Можеше ли той да открие нещо, ако те не бяха успели? Влезе пак в хола и седна върху останките от едно кресло. Обзе го потискащото усещане, че и последното му усилие ще завърши с провал. Запали цигара и се помъчи да подреди мислите си.

Претърсващият не беше намерил това, което търсеше. Или беше? Нямаше начин да установи със сигурност. Само че убиецът там, на полето, беше изревал, че старецът е „записал всичко“. Като че ли този факт бе не по-малко важен от отчаяно жадувания корсикански документ. И все пак беше добавил: „Може да е излъгал… може да е излъгал…“ Излъгал? Защо му е на един изплашен до смърт човек да поставя под съмнение нещо толкова важно?

Трябваше да допусне, че в ужаса си обърканият мозък, блуждаещ на ръба на безумието, беше отхвърлил най-голямото зло, за да не изгуби останките от разума си.

Не… Не бяха намерили това, което им трябваше. А щом като не го бяха намерили след толкова усилия, то не съществуваше.

Той обаче знаеше, че съществува.

Херън може и да е бил въвлечен в света на Нимрод, но не беше негова рожба. Взаимоотношенията им не са били хармонични, а изтерзани. Някъде той бе оставил обвинителен акт. Беше прекалено добър човек, за да не го стори. Лукас Херън беше почтен. Някъде… някъде.

Но къде?

Стана и закрачи в мрака на стаята, като включваше и изключваше фенерчето — повече от притеснение, отколкото заради светлината.

Непрекъснато преповтаряше всяка дума, всеки израз на Лукас в онази ранна привечер преди четири дни. Отново беше преследвачът по следите на звяра и душеше вятъра за мириса му. А звярът беше близо, дяволски близо!… От мига, в който му беше отворил вратата, Херън е знаел какво търси Матлок. Мигновената, макар и мимолетна искрица на разбирането беше блеснала в очите му. Матлок не можеше да не я разпознае. Дори го каза на стареца, а той се засмя и го обвини, че се поддава на интриги.

Но имаше и нещо друго. Преди интригите. Нещо вътре, в тази стая. Преди Херън да предложи да седнат отвън… Само че не беше предложил, а заповядал.

А точно преди заповедта за тилов обход към задния двор бе влязъл тихо, толкова тихо, че стресна Матлок. Беше отворил летящата врата с двете пълни чаши в ръце, а Матлок не го чу.

Матлок натисна копчето на фенерчето и насочи лъча към долната част на кухненската врата. Нямаше килим или постелка, която да заглуши стъпките. Беше твърд дъсчен под. Отиде до отворената врата, мина зад нея и я затвори. Бутна я, за да я отвори в същата посока, както Лукас Херън с чашите в ръце. Пантите изскърцаха като всички стари панти при нормално отваряне. Пусна вратата да се затвори и я натисна бавно, сантиметър по сантиметър.

Лукас Херън беше сипал напитките и безшумно се бе върнал в хола. За да наблюдава незабелязано Матлок. След това заповяда да излязат навън.

Матлок насили паметта си, за да си спомни точно какво каза и направи Лукас Херън в онзи момент.

„…ще отидем в задния двор. Денят е твърде хубав, за да стоим вътре. Да вървим.“

И без да чака отговор, Херън бързо се бе върнал през кухненската врата. Никаква повърхностна вежливост, никакви учтиви обноски, каквито се очакваха от него.

Беше издал заповед, твърда заповед на офицер и джентълмен.

Точно така! Матлок пренесе лъча над бюрото.

Снимката! Снимката на морския офицер с карта в ръка и автомата „Томпсън“ в джунглата на малкия остров в южната част на Тихия океан.

„Пазя тази стара снимка, за да ми напомня, че времената невинаги са били толкова лоши.“

В момента, когато Херън бе влязъл през вратата, Матлок разглеждаше отблизо снимката! Този факт беше разтревожил стареца достатъчно, за да го накара да излязат незабавно. По рязък и груб начин, съвсем неприсъщ за него.

Матлок бързо се доближи до бюрото. Малката, покрита с целофан снимка, беше на същото място: на дясната стена, ниско над бюрото. Стъклата на няколко по-големи снимки бяха счупени, но тази бе недокосната.

Хвана картонената рамка и откачи снимката от кабара, с който беше забодена в стената. Заразглежда я внимателно, като я обръщаше и проверяваше тънките ръбове.