Документът на Матлок

Оглушителният грохот, викът на ранения пронизаха подгизналия мрак. Матлок скочи от седалката и се метна с цялата си тежест върху убиеца, хванал се за лявото рамо. Заудря го с пистолета през лицето и по врата, докато онзи рухна на земята. Оръжието му не се виждаше, ръцете му бяха празни. Настъпи човека по гърлото и го притисна.

— Ще си махна крака, когато ми дадеш знак, че ще говориш с мен, кучи сине! Иначе не чакай милост!

Човекът изхриптя, очите му се изцъклиха. Вдигна с молба дясната си ръка.

Матлок свали крак и коленичи на земята до него. Беше набит, мускулест, мургав мъж с лице на убиец.

— Кой те изпрати? Откъде познаваш колата?

Човекът повдигна глава, сякаш се канеше да отговори, но вместо това измъкна с мълниеносно движение на дясната си ръка нож от колана си, ловко се обърна наляво и заби коляно в слабините на Матлок. Ножът сряза ризата му и той усети как стоманеното острие одраска плътта му, разбра, че никога не е бил толкова близо до смъртта.

Стовари дулото на тежкия автоматичен пистолет върху слепоочието на мъжа. Това бе достатъчно. Главата на убиеца се отметна назад, изпод косата му рукна кръв. Матлок се изправи и настъпи ръката с ножа.

Скоро очите на убиеца се отвориха.

През следващите пет минути Матлок извърши нещо, на което не се смяташе за способен — изтезаваше човек. А когато човекът закрещя, разби устата му с дулото на пистолета и му строши няколко зъба. Това не продължи дълго.

— Документът!

— А нещо друго?

Сгърченият убиец простена и изплю кръв, но не проговори. Заговори Матлок — тихо, но убедително и много искрено:

— Ще отговаряш или ще ти извадя очите. Пет пари не давам. Повярвай ми.

— Старецът! — Дълбоко от гърлото на мъжа се изтръгнаха хрипкави думи. — Той каза, че всичко е записал… Никой не знае… Ти си говорил с него…

— Какъв старец?… — Матлок млъкна, когато ужасяваща мисъл прониза ума му. — Лукас Херън! Него ли имаше предвид?!

— Каза, че е записал всичко. Те мислят, че ти знаеш. Може да е излъгал… За Бога, може да е излъгал. Убиецът загуби съзнание.

Матлок бавно се изправи, ръцете му трепереха, цялото му тяло се тресеше. Погледна към пътя, към голямата черна лимузина, открояваща се под стихващия дъжд. Това щеше да бъде последното му залагане, върховното му усилие.

Нещо тревожеше ума му, нещо неуловимо, но осезаемо. Трябваше да се довери на това усещане, както бе започнал да се доверява на инстинктите на преследвача и преследвания.

Старецът.

Отговорът се криеше някъде в дома на Лукас Херън.

Двайсет и девета глава

Паркира лимузината на четиристотин метра от дома на Херън и тръгна към него по бордюра, готов да скочи в близките храсти при звука на приближаваща кола.

Коли нямаше.

Мина покрай една къща, после покрай друга, като всеки път претичваше, без да изпуска от поглед осветените прозорци — да не би някой да го следи.

Никой не го гледаше.

Стигна до имението на Херън и запълзя. Бавно, предпазливо и тихо се придвижваше по алеята за коли. Къщата беше тъмна, коли нямаше, нямаше хора, нямаше признаци за живот. Само духът на смъртта витаеше над него.

Тръгна по чакълената пътечка и очите му различиха някаква хартия, закачена за предната врата, едва видима в мрака. Приближи и запали клечка кибрит. Шерифът бе запечатал входната врата.

Още едно престъпление, помисли Матлок.

Заобиколи къщата и пред вратата на градината си спомни живо вида на Херън, тичащ през ливадата към непристъпната зелена стена, в която изчезна.

И задната врата беше запечатана от шерифа. Хартията бе залепена направо върху стъклото.

Матлок извади пистолета от колана си и колкото можеше по-безшумно строши малка част от стъклото вляво от печата. Отвори вратата и влезе.

Първото, което го впечатли, беше тъмнината. През последната седмица бе започнал да разбира, че светлината и мракът са относителни. Нощта имаше своя светлина, към която очите можеха да привикнат, дневната светлина често беше измамна, изпълнена със сенки и смътни невидими петна. Но в къщата на Херън мракът беше пълен. Запали клечка кибрит и разбра защо.

Прозорците на малката кухня бяха закрити с щори. Само че не обикновени, а специални. Платът беше плътен и опънат на рамките с помощта на вертикални летви, прикрепени с големи алуминиеви винтове. Приближи до прозореца над умивалника и запали нова клечка. Щорите не само че бяха по-плътни от обикновените, но летвите и катинарът отдолу ги крепяха плътно към рамката. Никаква светлина не можеше да влезе или да излезе през прозореца.

Нуждата на Херън от уединение бе учудваща. Ако всички прозорци в стаите бяха запечатани, то това уединение е било постигнато напълно.

Запали трета клечка кибрит и влезе в гостната. Това, което зърна в трепкащата светлина, го накара да се закове на място. Дъхът му спря.

Стаята беше обърната наопаки. По пода лежаха разкъсани книги, преобърнати и разпрани мебели, дори мазилката бе изкъртена от стената. Все едно, че влизаше в собствения си апартамент след гостуването у Бийсънови. Холът на Херън беше грижливо претърсен.