Документът на Матлок

— Нямам нищо против този театър. Ще бъде доста забавно. Все пак премълчаваш много неща, които бих предпочел да знам. Но не настоявам. Само ще ти кажа, че разказът ти гъмжи от математически нелепици.

— Как така?

— Доколкото разбрах, парите, които си готов да загубиш утре вечер, са много повече от средствата, които Патриша би получила от стипендията. Следователно логичното допускане е, че не искаш да се обърнеш към полицията. Или вероятно не можеш.

Матлок се вгледа в англичанина и се зачуди на собствената си тъпота. Стана му неприятно, смути се.

— Извинявай… Не съм те лъгал умишлено. Не си длъжен да ми помагаш и може би не трябваше да те моля за тази услуга.

— Не съм казал, че ме лъжеш, пък и това няма значение. Просто много неща не ми каза. Разбира се, че ще дойда. Само исках да си наясно, че ако решиш да споделиш случилото се, в мое лице ще намериш добър слушател… Хайде сега, късно е, а ти си уморен. Защо не легнеш в моята стая?

— Не, благодаря. Ще се изтегна тук. Имам приятни спомени. Само ми дай едно одеяло. Освен това трябва да се обадя по телефона.

— Както предпочиташ. Одеяло ще ти дам, а къде е телефонът, знаеш.

Щом Холдън излезе, Матлок веднага позвъни. Съоръжението „Телелектроник“, за което се беше съгласил да заплати, нямаше да е готово до понеделник сутринта.

— Агенция „Блакстоун“.

— На телефона е Джеймс Матлок. Казаха ми да се обадя на този номер за някои сведения.

— Да, мистър Матлок. Има съобщение за вас, изчакайте да го намеря… Ето го. От екипа в Карлайл. „Всичко е наред. Лечението протича успешно. Обектът е имал трима посетители — мистър Самюъл Кресъл, мистър Ейдриън Сийлфонт и мис Лоис Мейърс. Обектът е търсен два пъти по телефона, но лекарят не е разрешил да разговаря. Й двата пъти се е обаждал един и същи човек — мистър Джейсън Грийнбърг. Обаждал се е от Уийлинг, Западна Вирджиния. Обектът нито за момент не е бил вън от погледа на екипа в Карлайл… Можете да бъдете спокоен.“

— Благодаря. Добре работите. Лека нощ.

Той въздъхна уморено, но с облекчение. Лоис Мейърс живееше срещу Пат в общежитието за аспиранти. Добре, че и Грийнбърг се е обаждал. Липсваше му.

Посегна и угаси лампата до дивана. Ясната априлска луна светеше през прозореца. Човекът от службата на Блакстоун беше прав — можеше да се поуспокои.

Но му пречеха мислите за утрешния и по-следващия ден. Не биваше да се успокоява от постигнатото, да се отпуска, да допусне застой или чувство за моментно задоволство, което да забави напредването му към целта.

А вдругиден? След посещението при Сами Шарп в Уиндзър Шоулс? Ако всичко вървеше според изчисленията му, време беше да прехвърли бойните действия в района на Карлайл. Затвори очи и си представи написаната на машина страница, която му даде Блакстоун.

Кармаунт се намираше на изток от Карлайл, недалече от Маунт Холи. „Ветроходство и ски“ беше на запад, на езерото Черън.

Щеше да намери повод да накара Бартолоци или Айело, а може би и Сами Шарп да го запознаят с нужните хора. А веднъж навлязъл в района на Карлайл, щеше да направи някои намеци. Може би не само намеци, а заповеди, изисквания. Трябваше да действува нагло, по нимродовски.

Очите му бяха затворени, мускулите на тялото му се отпуснаха, започна да потъва в непрогледната тъма на съня. Но преди да заспи, си спомни документа. Корсиканския документ. Вече трябваше да го извади от скривалището. Сребристата хартия щеше да му потрябва. Като покана за посещение при Нимрод.

Това бе неговата лична покана. Неговият документ.

Двайсет и първа глава

Ако настоятелството на Конгрегационалната църква в Уиндзър Шоулс някога научеше, че изключително способният адвокат Самюъл Шарп, дипломиран юрист, който се грижеше за финансовите дела на църквата, беше известен в Северен Хартфорд и Южен Спрингфийлд, щата Масачузетс, като Сами Контрабандиста, вечерните служби щяха да бъдат отменени за цял месец. За щастие това разкритие не бе направено досега и църквата гледаше на него благосклонно. Беше умножил значително приходите й и самият той се проявяваше като щедър дарител при събирането на средства. И църквите на Уиндзър Шоулс, и повечето граждани бяха добре разположени към Самюъл Шарп.

Матлок научи всичко тона в кабинета на Шарп в страноприемницата „Уиндзърска долина“. Окачените по стените похвални грамоти в рамки разкриваха част от историята, а Джакопо Бартолоци добродушно допълни останалото. Всъщност Джакопо искаше да разясни на Матлок и на английския му приятел, че операциите на Сами, както и самият той, не се отличават с изискаността на плувния клуб „Ейвън“.