Документът на Матлок

— Видя ли го? Точно това имам предвид. Той е от Йеил. Върнал се е от Виетнам преди шест месеца.

— Е, и?

— Бил е лейтенант. Офицер. Сега изучава бизнеса… Идва тук може би два пъти седмично. Най-вече за контакти. Докато завърши, ще си напълни гушката. Ще започне собствен бизнес.

— Какво?

— Той е доставчик… Това имах предвид за тези момчета. Трябва да чуеш разказите им. Сайгон. Дананг. Дори Хонконг. Истинска търговия. Днешните момчета са знаменити. Знаят откъде духа вятърът и какво се търси. И са умни. Повярвай ми, няма за какво да се тревожиш.

— Вярвам ти.

Матлок взе чашата и бързо отпи. Не беше жаден, искаше да прикрие шока си от откровенията на Айело. Миналите през школата на Индокитай не приличаха на розовобузестите, сериозни, рано състарени ветерани от битките при Армантиер и Анцио. Бяха различни, по-оправни, по-разочаровани, по-опитни. В Индокитай герой беше войникът с връзки по пристанищата и складовете. Там такъв човек беше гигант сред равните нему. Тези рано състарени момчета почти без изключение се бяха върнали цели и невредими.

Матлок допи остатъка от своя бърбън и се остави Роко да го разведе из останалите зали на третия етаж. Показа сдържаното одобрение, което Айело очакваше, и обеща да се върне. Не спомена повече за Сами Шарп в Уиндзър Шоулс. Знаеше, че е излишно. Апетитът на Айело бе възбуден.

На тръгване умът му бе зает от два въпроса. Преди да изтече неделният следобед, трябваше да изфабрикува отнякъде жив англичанин и да си осигури още една голяма сума пари. И двата бяха жизненоважни. На следващата вечер трябваше да се яви при Шарп в Уиндзър Шоулс.

Англичанинът, когото имаше предвид, живееше в Уебстър и беше професор по математика в малък колеж на Медисънския университет. Живееше в Щатите от две години. Матлок се беше запознал с него съвсем непрофесионално — на парад на лодки в Сейбрук. Англичанинът беше прекарал по-голямата част от живота си на корнуолското крайбрежие и бе запален ветроходец. Веднага допадна на Матлок и Пат. Сега Матлок горещо се надяваше, че Джон Холдън разбира нещо от хазарт.

Парите бяха по-сериозен проблем. Трябваше отново да под-работи Алекс Андерсън, но не беше изключено онзи да намери достатъчно поводи да откаже. Андерсън беше предпазлив и лесно се плашеше. От друга страна обаче имаше нюх за печалбата. Трябваше да разчита на последния.

Холдън изглежда се учуди от обаждането на Матлок. Англичанинът беше не само добродушен, но и любопитен. На два пъти обясни къде живее, а Матлок му благодари и го увери, че е запомнил пътя.

— Ще бъда напълно откровен, Джим — рече Холдън, докато въвеждаше Матлок в тристайния си апартамент. — Направо изгарям от любопитство. Случило ли се е нещо? Патриша добре ли е?

— Отговорите са „да“ и „не“. Ще ти разкажа каквото мога, но няма да е много… Искам да те помоля за една услуга. Всъщност две. Първо, мога ли да остана да нощувам при теб?

— Разбира се, иска ли питане? Изглеждаш много уморен. Ела, седни. Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не, не, благодаря.

Матлок седна на дивана. Спомни си, че е разтегателен и удобен за спане. Преди няколко месеца прекараха с Пат една щастлива нощ на него. Имаше чувството, че оттогава са минали векове.

— Каква е втората услуга? Първата е удоволствие за мен. Ако ти трябват пари, имам в налични малко повече от хиляда. На твое разположение са.

— Не, пари не ми трябват, но все пак ти благодаря… Бих искал да поиграеш ролята на англичанин.

Холдън се засмя. Беше дребен, около четирийсетгодишен мъж, но смехът му подхождаше на по-възрастен и по-пълен човек.

— Е, това няма да ме затрудни особено. Подозирам, че произношението ми е запазило следи от Корнуол. Разбира се, едва забележими.

— Едва-едва. Ще се поупражняваш, за да премахнеш американските носовки… Но има още нещо, което не е толкова лесно. Играл ли си комар?

— Комар ли? Коне ли имаш предвид?

— Не, карти, зар, рулетка…

— Не, не съм. Разбира се, като всеки математик със сравнително развито въображение минах през един етап, когато мислех, че с помощта на математиката мога с лекота да спечеля на хазарт.

— Успя ли?

— Казах само, че съм минал през този етап, но не станах играч. Ако има някаква математическа система, то тя остана тайна за мен.

— Но си играл все пак? Познаваш игрите.

— Трябва да ти призная, че играя дори доста добре. Защо?

Матлок повтори историята, която разказа на Блакстоун. Все пак не наблегна върху нещастието на Пат и олекоти мотивите на нападателите й. Когато свърши, англичанинът, който пушеше с лула, изчука пепелта й в голям стъклен пепелник.

— Също като на кино, не мислиш ли?… Казваш, че Патриша не е пострадала сериозно, а се е отървала с лек уплах.

— Да. Ако се обърне към полицията, може да и отнемат стипендията.

— Разбирам… Всъщност не че разбирам, но карай да върви. И предпочиташ утре вечер да загубя.

— Това е без значение. Просто трябва да залагаш големи суми.

— Но ти си подготвен за големи загуби.

— Да.

Холдън се изправи.