Документът на Матлок

Но Матлок не беше описал цялата вечер. Не бе казал нито дума на Грийнбърг, нито на някой друг за телефонния разговор на Бийсън. Причините му не бяха рационални, а емоционални. Лукас Херън беше стар и кротък човек. Съчувствието му към обърканите студенти беше пословично, загрижеността му за младите, неопитни и често високомерни нови преподаватели — добре дошло успокоително при факултетните кризи. Матлок беше убедил себе си, че „великият стар орел“ се беше сприятелил с отчаяния млад човек и се мъчеше да му помогне в тежкото положение, в което бе изпаднал. Нямаше право да вади на показ името на Херън въз основа на телефонен разговор на изплашен наркоман. Имаше твърде много възможни обяснения. Щеше да намери начин да поговори с Херън, може би на кафе или по трибуните на игрището за бейзбол — Херън обичаше бейзбола. Щеше да му говори, да му каже да се отдръпне от Арчър Бийсън към Бийсън?

— Какво? — Матлок не беше чул Грийнбърг.

— Питах ви дали имате някакви подозрения към Бийсън.

— Не. Нямам. Той не е важен. Всъщност вероятно е готов да зареже тревата и хапчетата, освен ако не продължи заради мен — ако мисли, че може да ме използува.

— Доста ми е сложно да проумея това.

— Да, просто се усъмних за момент… Не мога да повярвам, че сте стигнали само до една теория. Хайде. Нещо друго?

— Добре. Две други, които дори не са вероятни — и много си приличат. Първата е, че от Вашингтон може би изтича информация. Втората — че информацията изтича тук — в Карлайл.

— Защо да не са вероятни?

— Най-напред Вашингтон. Само пет-шест души знаят за тези операции и те са от правосъдието, от финансите и в Белия дом. Всички са на много високо равнище. Невъзможно е.

— А Карлайл?

— Вие, Ейдриън Сийлфонт и ужасният Самюъл Кресъл… Нищо не би ме зарадвало повече от това да се окаже той… но се съмнявам. Бих изпитал известно задоволство, ако можех да съборя една важна и надута клечка като Сийлфонт от пиедестала й, но това е безсмислено. Оставате вие. Вие ли сте?

— Духовитостта ви е главозамайваща. — Матлок трябваше да се затича, за да улови топката, която Грийнбърг запрати в ъгъла. — Не ме разбирайте погрешно — харесвам Сам или поне така мисля, но защо е „невъзможно“ да е той?

— По същата причина като Сийлфонт… При подобни операции започваме от началото. И това значи наистина от началото. Не даваме пет пари за общественото положение или за името — добро или лошо. Използуваме всички познати номера, за да докажем, че някой е виновен, а не невинен. Стараем се да открием дори най-нищожната причина да не го приемем. Кресъл е чист като новороден. Досадник е, но е чист. Сийлфонт е още по-трагичен. Той наистина е всичко, което твърдят за него. Истински светец. Така че пак оставате вие.

Матлок удари топката с обратен фалц в левия ъгъл на тавана. Грийнбърг отстъпи, посрещна я във въздуха и я запрати в дясната стена. Топката рикошира и мина между краката на Матлок.

— Личи си, че сте играли — заяви Матлок със смутена усмивка. — Дори много. А момичето? Къде е?

— В апартамента ми. Накарах я да ми обещае, че няма да си тръгне, преди да се върна. Освен съображенията за безопасност това е единственото средство за почистване на апартамента.

— Ще изпратя човек да я наблюдава. Не смятам, че е необходимо, но вие ще се чувствувате по-сигурен.

Грийнбърг погледна часовника си.

— Така е. Благодаря.

— Да побързаме. Слушайте сега. Ще оставим нещата да поемат нормалния си ход. Полицейски писания, вестници, всичко. Никакви прикрития, никакви контрапоказания, нищо, което да попречи на нормалното любопитство или на съвършено нормалните ви реакции. Някой е влязъл с взлом в апартамента ви и го е съсипал. Това е всичко, което знаете… Има и още нещо. Сигурно няма да ви хареса, но смятам, че е най-доброто и най-сигурното.

— Какво?

— Смятаме, че мис Балантайн трябва да съобщи в полицията за телефонния разговор.

— Хайде де! Този, който се е обадил, е очаквал да ме намери там в четири часа сутринта. Такива неща не се разгласяват. Особено ако сте стипендиант и смятате да намерите работа в някой музей. Те още уважават Маккинли15.

— Гузният негонен бяга, доктор Матлок… Просто някой й се е обадил по телефона, питал за вас, цитирал Шекспир и съвсем не на място споменал някаква чужда дума или град. Тя била дяволски разгневена. Няма да отделят повече от пет реда във вестниците, но след като в апартамента ви е имало взлом, логично е да го съобщи.

Матлок мълчеше. Отиде до ъгъла на корта и вдигна топката.

— Значи ще се правим на кръгли нули, които всеки подритва както си поиска. Не знаем какво се е случило, просто то не ни харесва.

— Точно така. Няма нищо по-убедително от един пострадал, който се оплаква на всички. Поискайте да ви изплатят застраховка за старите ви книги… Трябва да тръгвам. В сградата няма толкова много пожарогасители. Нещо друго? Какво ще правите сега?

Матлок удари топката в пода.