Чародей

Таита наблюдава безучастно. Това е първото им сериозно спречкване и той знае, че то е дваж по-болезнено, заради дълбоките чувства, които изпитват един към друг. Очаква изхода от двубоя с голям интерес.

— Ти умишлено не се подчини на нарежданията ми при Галала. Нищо не може да ме убеди, че и сега няма да сториш същото. Не ми оставяш никаква възможност! — Нефер я гледа мрачно и вика на стражата да доведат Цуга, главният евнух на харема.

— Не мога да се доверя и на Мерикара. — Нефер отново се обръща към Минтака. — Тя е изцяло под твое влияние и ако положиш малко усилия, тя като нищо ще се опита да ти помогне за този налудничав план. Ще ви изпратя и двете в харема на Аварис. Ще останете там под грижите на Цуга. Ще можете да се развличате с игра на бао, докато спечелим битката и войната.

И Цуга отведе Минтака. Тя се обърна към Нефер от прага и Таита се усмихна, при вида на лицето й. Нефер се бе опълчил срещу съперник, по-упорит от двамата фараони заедно.

Таита я посещава същата вечер в новите й покои, които споделя с Мерикара — жилището на някогашния командир на крепостта. Двама огромни, неподвижни евнуси стоят пред вратата и трети — пред зарешетения прозорец.

Минтака още кипи от гняв. Мерикара е не по-малко разлютена от начина, по който брат й се отнася към двете и особено от това унизително затваряне.

— Е, поне разбрахте, че не е изгодно да се опълчваш срещу цар, даже ако те обича — внимателно подмята Таита.

— Аз не го обичам! — тросва се Минтака със сълзи в очите. — Той се отнася към мен като към дете и аз го мразя.

— Аз го мразя още повече! — не иска да остане по-назад Мерикара. — Само да беше тук Мерен!

— Не ви ли идва на ума, че това, което прави Нефер, е доказателство за неговата любов и загриженост за вашата безопасност? Той много добре знае, каква ще бъде горката ви участ, ако попаднете в ръцете на Наджа и Хесерет.

Те се нахвърлят отгоре му с такъв хъс, че магът вдига ръце за защита срещу неописуемия им гняв и тактично се оттегля, със звънящи от обвинения и оплаквания уши.

На другата сутрин двамата с Нефер гледат от стените на крепостта потеглянето на малък керван, охраняван от евнуси и отряд бойни колесници. Минтака и Мерикара седят зад спуснатите пердета на фургона. Не пожелават да се покажат, за да се сбогуват с Нефер или Таита.

— Лично аз бих предпочел да бръкна с гола ръка в пчелен кошер — мърмори магът. — Малко такт не би навредил на спокойната атмосфера.

— Трябва да разберат, че аз съм фараон и моята дума е закон, даже и за тях. Освен това, в дадения момент имам далеч по-сериозни грижи от тези да задоволявам женски капризи — отвръща Нефер. — Ще го преглътнат! — но остава загледан след кервана, чак докато се стопи в горещата мараня на хоризонта.

124

Таита и Нефер отиват да прегледат стените, издигнати припряно от хората на Шабако, върху източните подстъпи към оазиса Исмаиля.

— Резултатите от усилията на Шабако няма да намерят място сред най-високите постижения на архитектурното изкуство от нашия век — споделя оценката си Таита. — Това обаче е за добро, понеже, гледани от изток, съоръженията му приличат на част от естествената повърхност и няма да предизвикат подозренията на Наджа, докато не види фронта си принудително стеснен.

— Планът ти има и изключителното достойнство да предостави на нас избора на бойно поле — добавя Нефер. — С помощта на Хор, ще го превърнем в касапница. — След това слага длан на костеливото рамо на Таита с думите — Ето че за пореден път трябва да ти благодаря от все сърце, стари татко. Всичко това е твое дело!

— Не. — Таита поклаща глава. — Аз само ти подметнах идеята. Всичко останало ти свърши сам. Наследил си военния нюх на баща си, фараон Тамоз. Ще постигнеш величието, което можеше да е и негово, ако не беше убит по толкова подъл начин от врага, който е изправен днес пред лицето ни.

— Време е да отмъстя за това убийство — казва Нефер. — Трябва да бъдем сигурни, че този път кобрата няма да успее да се изплъзне!

През следващите дни, Нефер тренира войниците си и отработва с тях всеки детайл от отбранителния план. Пехотински и стрелкови части всяка сутрин излизат под строй, за да заемат местата си зад неугледните, груби стени. Пред тях са наредени непривличащи окото белези от камъчета, по които ще се ориентират в кой точно момент да хлопнат капана. На позициите са складирани достатъчно стрели, та да не останат без оръжие в разгара на битката. Прашкарите оформят глинени топки и ги изпичат във фурните, докато станат твърди като камък. Зад стените са складирани купчини от тези смъртоносни оръжия.

В рамките на ученията, Нефер и командирите играят ролята на настъпващ враг. Те идват откъм пустинята, оглеждат с критично око позициите и се убеждават, че са отлично маскирани.