Чародей

— За да можеш да надуеш корема на Ласа, както направи със сестра й, нали? — има предвид двете принцеси, дадени на Наджа от сатрапа на Шумерия, като доказателство за верността му към египетската корона. И двете са млади, стройни и женствени, с огромни гърди. Те боядисват зърната им и по безсрамна шумерска мода, ходят насам-натам, без да ги прикриват.

— Ставаш досадна, жено! — Наджа вдига горна устна за усмивка, която повече наподобява озъбване. — Много добре знаеш, че е целесъобразно от политическа гледна точка. Трябва ми син поне от едната мома, за да го сложа на трона, когато старецът умре!

— Закълни се в дъха и сърцето на Севт, че няма да вземеш Ласа с теб отпред! — държи на своето Хесерет.

— Заклевам се с най-голяма готовност! — Наджа отново пуска убийствената си усмивка. — Ще взема Синал от Хурия — тя е друга заложничка, по-млада и от шумерките. — Едва четиринадесет годишна, но с огромни зелени очи и бакърена коса. Задникът й също е огромен и заоблен. Хесерет знае от опит, че Наджа влиза с еднаква готовност както през предния, така и през задния вход на цитаделата.

— И от нея ми трябва син — посочва Наджа, — за да го сложа на асирийския трон. — Засмива се. Ситен, подигравателен кикот. — Тежка е наистина царската корона.

Тя му хвърля бесен поглед и дава знак да приближат носилката с копринени завеси и възглавници, за да я пренесат в ариергарда на колоната, където центурионът Прен урежда своето стопанство.

123

По съвет на Таита, Нефер изпраща отряд съгледвачи, да се пръснат по брега на Червено море, но сам Таита е убеден, че основната сила на врага ще пристигне през Великата пясъчна пустиня. Оттам минаха Трок и Наджа в началото на месопотамския поход. Наджа познава добре маршрута, а пък и армията му е прекалено голяма, за да се прехвърли по море, както стори Трок с много по-малочислен състав.

Отново благодарение на мага, Нефер и щабът му са напълно наясно за числеността и състава на вражеските сили. Един от центурионите на Наджа, стар приятел на Таита и отдавнашен негов морален длъжник, изпрати вест, че иска да дезертира и да заяви лоялността си към фараон Нефер Сети. Таита отговори чрез друг свой човек — търговец на килими, поел с кервана си към Беершеба — че е по-добре центурионът да си остане на мястото. „За нас представляваш много по-голяма ценност като източник на информация, отколкото като войн“, съобщи магът чрез търговеца и му изпрати два необичайни дара: торба с пощенски гълъби и папирусов свитък с таен код.

Веднъж пуснати, гълъбите се завръщат право в гълъбарника в Аварис, като носят, привързан с копринен конец към единия крак, мъничък свитък от най-фин папирус. Благодарение на тях, Нефер знае точно броя и разположението на частите, числеността и въоръжението им. Знае денят, в който Наджа потегля от Вавилон, знае какви сили оставя там под командването на Асмор. Напълно информиран е за самия поход на запад, през Дамаск и Беершеба, както и през всички останали градове и гарнизони по пътя.

Много скоро става ясно, че оценката на Таита е правилна и че Наджа няма да прави опит за изненадващо прекосяване на Червено море. Решил е да предприеме фронтално нападение през Великата пясъчна пустиня.

Нефер изтегля съгледвачите от района на Червено море и бързо премества главната си квартира, както и по-голямата част от армията напред в приграничния град Исмаиля, на ръба на пустинята. Наоколо има изобилие от извори, както и предостатъчно пасища за добитъка.

Докато чакат в Исмаиля, гълъбите продължават да донасят сведения. Нефер знае не само броя и числеността на частите, но и имената на техните командири.

Минтака участва във военния съвет. Приносът и е неоценим, защото като родена хиксосийка, тя познава онези офицери на Наджа, които са служили при баща й. Изключителната й памет, тренирана в игра на бао, е запечатала всеки детайл от чутото навремето от баща й за всеки от висшите офицери. Тя съобщава на Нефер слабостите, качествата и особеностите на всеки един. Преглежда, заедно с останалите, пристигащите списъци.

— Този например, центурион Прен, дето командва ариергарда, той ми е роднина — братовчед на баща ми. Познавам го много добре. Учил ме е да яздя. Виках му чичо Тонка, което значи мечка на нашия език. — Усмихва се при този спомен. — Баща ми казваше за него, че е верен като куче, предпазлив и бавен, но щом впие зъби в гърлото на врага, не пуска до смърт.

Мерен вече е почти напълно възстановен. Моли Нефер за някаква полезна задача и той го изпраща с отряд колесници да проследи колоната на Наджа, след като се спусне в пустинята.

Съгледвачите на Мерен наблюдават придвижването на водните кервани, както и складирането на делвите в пясъка на различни места в безводното пространство, което разделя войската на Наджа от границата на Египет. Мерен иска разрешение да нападне и да разпръсне водните кервани, но Нефер нарежда в никакъв случай да не ги закача, а само да наблюдава и да запомня местоположението на складовете.