Чародей

Насреща им идва друга армия, колесници и пешаци. Зад нея се виждат старейшини и жреци, областни управители, всички празнично облечени, сложили отличията си, едни в каляски, други в носилки, носени от роби, а трети — на коне или пеша. След тях идват гъстите тълпи на гражданството, подскачащи и пеещи от радост. Някои жени носят малки деца на ръце и плачат от щастие, когато откриват сред новодошлите съпрузи, любими, братя и синове.

Двете колони се смесват, а старейшини и висши военни се просват пред колесницата на фараона. Нефер слиза, вдига онези, които познава лично, прегръща най-влиятелните сред тях и призовава милостта на боговете за целия си народ.

Качва се отново в колесницата, а те тръгват подире му до брега на Нил. Там Нефер отново слиза и без да се съблича, скача във водата. Под одобрителните възгласи на множеството, той извършва ритуалното къпане и пие от мътната кафява вода.

Преоблечен в сухи ленени дрехи, сложил синята бойна корона, Нефер повежда многолюдното шествие по брега към Аварис. По протежение на цяла левга преди вратите му, пътят минава през шпалир от радостни и весели хора. Те са измили праха с вода от реката, а самият път е застлан с палмови клонки и цветя.

Когато стигат до града, вратите му са широко отворени, а населението е отрупало стените. От бойниците висят знамена и цветни гирлянди. Когато Минтака и Нефер минават под сводестия портал, пространството гръмва от песни и възгласи на възхвала и вярност.

Красиви като двойка млади богове, те отиват най-напред при издигнатия от Трок Урук величествен храм на брега на реката, предназначен да приюти божествената му същност. Нефер отдавна е дал инструкции за съдбата му и каменоделците се трудят от седмици. Образът и името на Трок са махнати навсякъде, а каменоделците продължават да изсичат в камъка крилатия образ на Хор, както и на фараон Нефер Сети, а по колоните дълбаят надписи, посветени на победата му при Галала.

Нефер идва тук, за да изпълни най-важното си задължение: да благодари на бога и да му принесе в жертва два превъзходни, съвсем черни бика. След богослужението Нефер оповестява началото на едноседмични празненства и пиршества с безплатен хляб, месо, бира и вино за всеки жител, както и театрални и всякакви други развлечения.

— Голям хитрец си, сърце мое! — казва Минтака с възхищение. — Те и без това те обичат, а сега направо ще се влюбят в теб.

За колко време, пита се Нефер. Стигне ли новината за възцаряването ми до ушите на Наджа, той ще тръгне насам. Ако вече не го е сторил. Обикновените хора ще ме обичат, докато почука на портите.

122

Фараон Наджа Киафан остави доверения си пълководец Асмор на трона във Вавилон, като сатрап на завоюваната страна. Остави му петстотин колесници, две хиляди стрелци с лък и достатъчно пехота, за да държи в подчинение новата територия. След това потегли начело на основната част от армията назад към Египет, за да си върне короната и трона от човека, който ги бе завоювал.

Подобно на снежна топка, търкулната по склон, армията на Наджа набъбва, колкото повече приближава границите на Египет през поля и долини, планини и проходи. Сатрапи и васални владетели се нареждат под флага му, когато минава през техните земи и при Хатмийския проход числеността на армията се е утроила.

Наджа гледа на запад, през просторната пустиня, към Исмаиля, в началото на Голямото горчиво езеро и границите на своята родина. От самото начало на похода му е ясно, че оттук нататък голямата численост ще бъде пречка.

Пред него се е проснало огромно пространство, лишено от какъвто и да е извор или оазис чак до Исмаиля. Отново се налага да организира водоснабдителни бази по протежение на целия път. Напряга очи и вижда керваните коли, натоварени с делви вода, плъзнали по изровения път под хълма като черни червеи върху кафеникавата земя. Месеци наред те създават водни складове в пустинята, заравят делвите в пясъка и оставят пеши подразделения за охрана.

Десет денонощия са нужни на армията, за да прекоси пустинята. През това време водата ще се разпределя най-строго, ще се раздава само по толкова, колкото е безусловно необходимо за дългите нощни преходи и за оцеляване в жегата на жарките дни, които всичко живо ще прекарва под импровизираните сенки на шатри и платнени заслони.

— Ще дойда с теб в авангарда — нарушава Хесерет хода на мислите му.

Наджа я поглежда.

— Нали говорихме вече по този въпрос. — Той се мръщи. Годините брак са я направили не така желана, дали са възможност на сприхавия й характер, ревността и алчността да излязат на преден план. Напоследък фараонът прекарва все по-дълго време в компанията на държанките си, за да изтърпява стоически досадните й тиради, когато се върне в нейната постеля.

— Ще пътуваш с останалите жени в обоза, под закрилата на центуриона Прен, който отговаря за ариергарда.

Хесерет се цупи. Някога това възбуждаше, но сега само дразни.