Чародей

Вестоносецът заговорва бързо:

— Със страхливо вероломство и черни магии, армията на твоя брат и наш фараон Трок Урук бе подмамена в клопка и унищожена. Сам той е убит. Оцелелите преминаха в редиците на врага и застанаха под знамето на узурпатора Нефер Сети, дано Сет го накаже най-сурово и изличи навеки името и делата му! Същият узурпатор тръгна към Аварис и двете царства на Египет!

Наджа потъва в трона и гледа с невярващи очи. До него Хесерет се усмихва. Жестоките бръчки край устата й се изглаждат и тя отново добива неотразимата си красота. Докосва рамото на Наджа с отрупана в скъпоценности ръка и когато той се навежда към нея, шепне в ухото му:

— Слава на боговете, да живее едничкият и единствен фараон на Горното и Долно царство, могъщият Наджа Киафан!

Наджа прави опит да остане сериозен и с безизразно лице, но пуска за миг бегла усмивка. Той мигом я прогонва и се изправя. Гласът му е тих и съскащ, заплашителен като звука при точене на сабя.

— Носите съобщение за смъртта на един фараон и бог! Горко ви! — дава знак на стражата зад трона. — Отведете ги и ги предайте на жреците на Мардук, за да бъдат принесени в жертва в пещите, та да умилостивим бога.

След като ги връзват и отвеждат, Наджа става отново и обявява:

— Богът фараон Трок Урук е мъртъв. Предаваме душата му на боговете! Заявявам тук пред всички вас, че сега двете царства, както и всички завоювани от Египет територии имат един владетел. Заявявам още, че този владетел съм аз, фараон Наджа Киафан!

— Бак-хер! — крещят придворните, а военните вадят саби и блъскат с тях по щитовете. — Бак-хер! Да живее царят бог Наджа Киафан!

— Да се съобщи на всички висши военачалници, че днес по пладне ще има военен съвет!

През следващите единадесет дни, фараон Наджа седи от ранна утрин до мрак в тронната зала на Саргон и ръководи работата на съвета. Поставили охрана пред вратите, за да се предпазят от шпиони и любопитни, те изработват бойни планове. На дванадесетия ден Наджа заповядва сбор на армиите в Месопотамия и праща вестоносци до всички васални владетели и сатрапи в завладените земи, от Вавилон до египетската граница. Нарежда им да вдигнат на бойна нога всичко, каквото могат, и да застанат под знамето му за война срещу Нефер Сети.

При следващото пълнолуние армията е събрана пред Синята порта на Вавилон. Четиридесет хиляди ветерани, добре екипирани с колесници, лъкове, саби и копия.

Хесерет и нейният съпруг, едничкият и единствен фараон на Египет, стоят върху стената, за да направят преглед на войската.

— Каква величествена гледка! — казва царицата. — Сигурно в цялата военна история няма да се намери нещо подобно.

— Докато вървим на запад, числеността ни ще се увеличава, благодарение на шумери, хурийци и всички останали покорени народи, през чиито земи минаваме. Ще стигнем Египет с две хиляди колесници! Палето няма да посмее да ни се опълчи! — поглежда я. — Не ти ли е мъчно за брат ти, Нефер?

— Не! — тя клати глава, а бижутата блещукат под слънчевата светлина. — Ти си моят фараон и съпруг. Който се изправи срещу теб е предател и заслужава само смърт.

— Това и ще получи, а наставникът му Таита ще сподели същата участ и ще гори в същата клада! — мрачно се врича Наджа.

121

Усещат уханието на реката отдалеч — сладка влажна прохлада в пустинния въздух. Конете вдигат глави и цвилят. Пехотинците ускоряват ход и напрягат взор да съзрат водите, които по това време на годината са високи и мътни от влачената плодородна тиня, кръвта и плътта на родната земя.

Нефер и Минтака са в първата колесница, оглавила предълга колона по вития път от древния град Галала. Мерен и Мерикара са от дясната им страна във втората колесница. Въпреки протестите на Мерикара, която го намира все още неукрепнал и слаб, Мерен е на мястото си.

— Пропуснах битката при Галала, но се заклевам да не пропусна никоя друга. Докато в тялото ми има капка кръв, аз ще бъда рамо до рамо с моя цар и най-скъп приятел! — Макар да е бял и кльощав като чапла, той стои гордо изправен с юздите в ръце.

Първите колесници прехвърлят билото и в краката им се просва зелената долина на Нил. Могъщата река прилича на поток разтопена мед, ливнала от леярската пещ, с огнена червенина под лъчите на ранното слънце. Нефер се обръща и се усмихва на Мерен в съседната колесница.

— Идваме си у дома!

Минтака запява, отначало тихичко, а после, когато към нея се присъединява Нефер, по-силно:

„Храм на боговете,
Родина на хиляда герои,
най-зелен на света,
Наша първа любов. Наш любим дом.
Ти, наш Египет!“

Мерен и Мерикара присъединяват гласове и постепенно песента се подема от цялата колона. Отряд след отряд прехвърлят билото и запяват.