Читаем Богът на дребните неща полностью

— Един мъж, когото обичаме — обясни Рахел. — А след Велута — теб.

— Мен ли? За какво ще ме обичаш мен? — възкликна Софи Мол.

— Защото сме първи братовчедки. Затова трябва да те обичам — почтително каза Рахел.

— Ами че ти дори не ме познаваш — справедливо забеляза Софи Мол. — Във всеки случай аз не те обичам.

— Но ще ме обикнеш, когато ме опознаеш — уверено й възрази Рахел.

— Съмнявам се — намеси се Еста.

— Защо? — попита Софи Мол.

— Защото така — потвърди Еста. — А тя и без това навярно ще остане джудже.

Сякаш да се обича джудже беше невъзможно.

— Няма да съм джудже — възнегодува Рахел.

— Ще бъдеш — настоя Еста.

— Няма да бъда.

— Ще бъдеш.

— Няма да бъда.

— Ще бъдеш. Ние сме близнаци — обясни Еста на Софи Мол, — а виж колко по-ниска е тя от мен.

Рахел послушно пое дълбоко дъх, изпъчи гърди и застана гръб в гръб с Еста насред паркинга на летището, за да може Софи Мол да види колко е по-ниска.

— Ти може да останеш дребосъче — предположи Софи Мол. — Това значи, че ще си по-висока от джудже, но по-ниска от… човешко същество.

След това компромисно предположение настъпи неуверено мълчание.

От входа на чакалнята за пристигащи сянката на силует на червеноусто кенгуру помаха с циментова лапа само на Рахел. Циментови целувки прехвърчаха през въздуха като малки хеликоптери.

— Можете ли да се движите с плъзгане? — искаше да знае Софи Мол.

— Не. Ние в Индия не се движим с плъзгане — осведоми я Посланик Еста.

— А пък ние в Англия го правим. Всички манекени ходят така. По телевизията. Вижте, лесно е.

Тримата, водени от Софи Мол, тръгнаха с плъзгащи се стъпки през паркинга на летището, люлееха се като модни манекени, а по хълбоците им подскачаха орлови термоси и английски чанти през рамо. Потни джуджета вървяха изправени.

Подир тях вървяха сенки. Сребърни реактивни самолети на фона на синьо черковно небе, като пеперудки в слънчев лъч.

Небесносиният плимът с перки на опашката очакваше Софи Мол с усмивка. Хромова акулска усмивка.

Туршиена автомобилна усмивка:

Като видя шперплатовата плоскост върху покрива на колата с нарисувани консервени буркани и със списък на продукцията с марка „Парадайз“, Маргарет Кочама извика:

— О, Боже! Чувствам се като част от реклама! — О, Боже! беше любимото й възклицание.

О, Боже! О, божеобоже!

— Не знаех, че консервирате и ананасови резени — каза тя. — Софи обича ананас, нали Соф?

— Понякога да, понякога не — отвърна Софи. Маргарет Кочама се качи в рекламната кола с кафявите лунички по гърба и ръцете и с роклята на цветя, под която се подаваха краката й.

Софи Мол седна на предната седалка между Чако и Маргарет Кочама, защото беше тяхна дъщеря. Само шапката й се подаваше над облегалката.

Рахел и Еста седнаха отзад.

Багажът беше в багажника.

Недалеч от Етуманур минаха край един умрял храмов слон паднал на шосето, убит от електропровод с високо напрежение. Инженер от Етуманурската община надзираваше вдигането на трупа. Трябваше да бъдат внимателни, защото решението на проблема в този случай щеше да стане прецедент за бъдещата дейност на Правителствената служба за изгаряне на слонски трупове. Към този въпрос не можеше да се подходи с лека ръка. Бяха повикали една пожарна кола и наоколо се въртяха няколко объркани пожарникари. Общинският служител държеше папка и викаше високо. Наблизо стоеше количка за сладолед и един продавач на фъстъци в тесни хартиени фунийки, направени така хитро, че да събират само осем-девет ядки.

— Вижте, умрял слон! — извика Софи Мол.

Чако спря и попита да не би случайно това да е Кочу Томбан (слонът с малките бивници), слонът от Айеменемския храм, който идваше веднъж месечно до айеменемската къща, за да получи кокосов орех. Отговориха му, че не бил той.

Успокоени, че е чужд, а не познат слон, потеглиха отново.

— Слага Богу — каза Еста.

— Слава Богу, Еста — поправи го Беба Кочама.

Докато пътуваха, Софи Мол се научи да разпознава първия полъх от миризмата на необработен каучук, да запушва ноздри и да ги държи запушени дълго след като камионът, натоварен с такъв каучук, е отминал.

Беба Кочама предложи да изпеят една попътна песен.

Еста и Рахел трябваше да пеят на английски, с послушни гласове. Бодро. Сякаш не са били принудени да репетират песента цяла седмица. Посланик Е. Пелвис и Посланик П. Насекомо.

ЛикУвай с Боо-Га веечно с Бо-Га нааш. И пак и пак!

Преиз-ну-шение-то на децата беше безупречно.

Плимътът се носеше през зелената обедна горещина с реклама за туршии на покрива и с небесносиньото небе, отразено в перките на опашката му.

Точно преди Айеменем колата се сблъска с една зелевозелена пеперуда (или може би пеперудата се сблъска с колата).

<p>7</p><p>Тетрадки за упражняване на ума</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги

Эра Меркурия
Эра Меркурия

«Современная эра - еврейская эра, а двадцатый век - еврейский век», утверждает автор. Книга известного историка, профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина объясняет причины поразительного успеха и уникальной уязвимости евреев в современном мире; рассматривает марксизм и фрейдизм как попытки решения еврейского вопроса; анализирует превращение геноцида евреев во всемирный символ абсолютного зла; прослеживает историю еврейской революции в недрах революции русской и описывает три паломничества, последовавших за распадом российской черты оседлости и олицетворяющих три пути развития современного общества: в Соединенные Штаты, оплот бескомпромиссного либерализма; в Палестину, Землю Обетованную радикального национализма; в города СССР, свободные и от либерализма, и от племенной исключительности. Значительная часть книги посвящена советскому выбору - выбору, который начался с наибольшего успеха и обернулся наибольшим разочарованием.Эксцентричная книга, которая приводит в восхищение и порой в сладостную ярость... Почти на каждой странице — поразительные факты и интерпретации... Книга Слёзкина — одна из самых оригинальных и интеллектуально провоцирующих книг о еврейской культуре за многие годы.Publishers WeeklyНайти бесстрашную, оригинальную, крупномасштабную историческую работу в наш век узкой специализации - не просто замечательное событие. Это почти сенсация. Именно такова книга профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина...Los Angeles TimesВажная, провоцирующая и блестящая книга... Она поражает невероятной эрудицией, литературным изяществом и, самое главное, большими идеями.The Jewish Journal (Los Angeles)

Юрий Львович Слёзкин

Культурология