Богът на дребните неща

— Ако още веднъж — подхвана Аму, — и чуйте добре какво ви казвам, ако ОЩЕ ВЕДНЪЖ проявите непослушание пред хората, ще ви изпратя на едно хубавичко място, където ще ви научат как да се държите. Ясно ли е?

Когато Аму беше наистина ядосана, тя споменаваше за едно „такова хубавичко място“. Това хубавичко място навярно беше дълбок кладенец, пълен с умрели хора.

— Ясно. Ли. Е? — натърти Аму.

Уплашени очи и един фонтан от коса погледнаха Аму.

Сънливи очи и един изненадан алаброс погледнаха Аму.

Две глави кимнаха по три пъти. Да. Ясно. Е.

Ала Беба Кочама не беше доволна, че това положение, заредено с голям потенциал, беше приключило така безславно. Тя вирна глава.

— Хайде, де! — изсъска.

Хайде, де!

Аму се извърна към нея и наклонът на главата й изразяваше въпрос.

— Безполезно е — поясни се Беба Кочама. — Те са хитри. Те са недодялани. Те са лъжливи. Те подивяват. Ти не можеш да се оправиш с тях.

Аму се обърна отново към Еста и Рахел и ги погледна с очи като тъмни скъпоценни камъни.

— Всички казват, че децата имат нужда от баща. Аз пък казвам не. Не и моите деца. Знаете ли защо?

Две глави кимнаха.

— Защо. Кажете ми — настоя Аму.

Не в един глас, но почти едновременно Еста и Рахел отговориха:

— Защото ти си нашата Аму и нашият татко и ни обичаш двойно.

— Повече от Двойно — подчерта Аму. — Затова помнете какво ви казах. Чувствата на хората са ценни. И когато проявявате непослушание на публично място, всички остават с погрешно впечатление.

— Ама вие наистина бяхте посланици и половина! — изсъска Беба Кочама.

Посланик Е. Пелвис и Посланик П. насекомо наведоха глави.

— И още нещо, Рахел — пак подхвана Аму. — Мисля, че е крайно време да научиш разликата между ЧИСТО и МРЪСНО. Особено в нашата страна.

Посланик Рахел гледаше надолу.

Роклята ти беше ЧИСТА — поясни Аму. — Това перде е МРЪСНО. Тези кенгура са МРЪСНИ. Ръцете ти са МРЪСНИ.

Рахел се изплаши от начина, по който Аму произнасяше ЧИСТО и МРЪСНО. Тъй високо, сякаш говореше на глух човек.

— Сега искам да идете и да кажете здравейте, както се полага — завърши Аму. — Ще го направите ли, или не?

Две глави кимнаха по два пъти.

Посланик Еста и Посланик Рахел тръгнаха към Софи Мол.

— Къде мислиш, че е това „хубавичко място“, където изпращат хората, за да се държат добре? — прошепна Еста на Рахел.

— При правителството — прошепна Рахел, защото тя знаеше.

— Хау ду ю ду? — обърна се Еста към Софи Мол достатъчно високо, за да го чуе Аму.

— Добре съм като питка за пара и половина — шепнешком му отвърна Софи Мол. Беше научила това в училище от една съученичка пакистанка.

Еста погледна Аму.

Погледът на Аму казваше: Не й обръщай внимание, важното е ти да постъпваш правилно.

Докато пресичаха паркинга пред аерогарата, горещината влезе под дрехите им и навлажни хубавите нови гащички. Децата се влачеха най-отзад, промушваха се между паркирани коли и таксита.

— Вашата удря ли ви? — попита Софи Мол. Рахел и Еста не бяха сигурни накъде бие, затова си замълчаха.

— Моята ме удря — подкани ги с откровеността си Софи Мол. — Моята дори ме пердаши.

— А нашата не — доволно отговори Еста.

— Щастливци — каза Софи Мол.

Щастливо богато момче с покетмъни. И фабрика, която ще наследи от баба си. Няма никакви грижи.

Минаха покрай предупредителната еднодневна гладна стачка на Работническия съюз на третокласните летища. И край хората, които гледаха предупредителната еднодневна гладна стачка на Работническия съюз на третокласните летища.

И край хората, гледащи хората, които гледат хората.

На малка табелка, закрепена върху голямо смокиново дърво, беше написано: За ВБ и други сексологични оплаквания потърсете Д-р O.K. Джой.

— Ти кого обичаш най-много на света? — обърна се Рахел към Софи Мол.

— Джо — без колебание отвърна Софи Мол, — моя Баща. Той умря преди два месеца. Дойдохме тук, за да се възстановим от този шок.

— Но Чако е твоят баща — възрази Еста.

— Той е само истинският ми баща — уточни Софи Мол. — Джо е татко ми. Той никога не ме удря. Почти никога.

— Че как може да те удря, като е умрял? — с основание попита Еста.

— А къде е вашият баща? — искаше да знае Софи Мол.

— Той… — и Рахел погледна към Еста за помощ.

— … не е тук — довърши Еста.

— Да ти кажа ли моя списък? — попита Рахел.

— Ако искаш — отвърна Софи Мол. „Списъкът“ на Рахел беше опит да се подреди хаосът. Тя постоянно го поправяше, разкъсвана между любов и дълг. Той в никакъв случай не бе истинско отражение на чувствата й.

— Най-напред Аму и Чако — започна Рахел. — После Мамачи…

— Нашата баба — поясни Еста.

— Повече от брат си ли я обичаш? — учуди се Софи Мол.

— Ние не се броим — отвърна Рахел. — А освен това той може да се промени. Така каза Аму.

— Какво имаш предвид? В какво да се промени? — пак недоумяваше Софи Мол.

— Да се превърне в Мъжко шовинистично Прасе — заяви Рахел.

— Едва ли — оспори я Еста.

— Както и да е, след Мамачи идва Велута, после…

— Кой е Велута? — искаше да разбере Софи Мол.