Читаем Богът на дребните неща полностью

— Ей! — извика оранжадено-лимонаденият човек. — Слушай, това е почивното ми време. Скоро ще трябва да се събудя и да работя. Затова не ти позволявам да пееш тук английски песни. Спри.

Златният му ръчен часовник беше почти скрит от къдравите косми по ръката. Златната му верижка беше почти скрита от космите по гърдите. Бялата му риза от терелин беше разкопчана до мястото, където започваше да се издига коремът. Приличаше на недружелюбен мечок, украсен с бижута. Зад него имаше огледала, за да могат хората да се оглеждат, докато си купуват студени, освежаващи напитки. Да поправят алаброса или кока си. Огледалата наблюдаваха Еста.

— Бих могъл да подам писмено оплакване срещу теб — каза човекът на Еста. — Как ти харесва това? Писмено Оплакване.

Еста престана да пее и се изправи, за да се върне в салона.

— Но тъй като вече съм станал — продължи оранжадено-лимонаденият човек, — тъй като вече си ме събудил и си прекъснал почивното ми време, тъй като вече си ме обезпокоил, ела поне да изпиеш нещо разхладително. Това е най-малкото, което можеш да направиш.

Лицето му беше небръснато и с изпъкнала челюст. Зъбите му, подобни на жълти клавиши на пиано, наблюдаваха малкия Елвис-Пелвис.

— Не, благодаря — учтиво му отвърна Елвис. — Семейството ме очаква. И нямам покет мъни.

— Покетмъни! — повтори оранжадено-лимонаденият човек, а зъбите му продължиха да наблюдават момчето. — Най-напред английски песни, а сега и Покетмъни! Не можеш ли да кажеш джобни пари? Ти къде живееш? На луната ли?

Еста се обърна и понечи да тръгне.

— Чакай малко! — остро го спря оранжадено-лимонаденият. — Чакай малко! — После продължи по-кротко: — Мисля, че те попитах нещо.

Жълтите зъби бяха като магнити. Те виждаха, усмихваха се, пееха, душеха и се движеха. Те хипнотизираха.

— Попитах те къде живееш — каза Човекът, изплитайки противната си паяжина.

— В Айеменем — отговори Еста. — Живея в Айеменем. Моята баба притежава фабриката „Консерви и туршии Парадайз“. Тя е спящият съдружник.

— Така ли? — възкликна оранжадено-лимонаденият човек. — И с кого спи? — засмя се, а смехът му беше противен, но Еста не можа да го разбере. — Няма значение. Ти няма да разбереш. Ела си пийни нещо. Безплатна студена напитка. Ела. Ела тук и ми разкажи за баба си.

Еста отиде. Притеглен от жълтите зъби.

— Тук. Зад щанда — подкани го оранжадено-лимонаденият и продължи шепнешком: — Трябва да бъде тайно, защото напитките не са разрешени преди паузата. Това е нарушение на правилника на кинотеатъра. — Подсъдно — добави след малко.

Еста отиде зад щанда на бюфета, за да получи своята безплатна студена напитка. Видя трите високи табуретки, наредени една до друга, за да спи на тях оранжадено-лимонадения човек. Дървото им беше излъскано от седене.

— Сега бъди така добър да ми подържиш това нещо — каза оранжадено-лимонаденият човек и подаде на Еста своя пенис през мекото си бяло муселинено доти11. — Аз ще ти дам напитката. Оранжада? Или лимонада?

Еста го взе в ръка, защото нямаше как.

— Оранжада? Или лимонада? — пак попита човекът. — Лимонадооранжада?

— Лимонада, моля — учтиво отговори Еста.

Получи студено шишенце и сламка. Така че с едната си ръка държеше напитката, а с другата — пениса. Твърд, горещ, с изпъкнали вени.

Оранжадено-лимонаденият човек сложи ръката си върху ръката на Еста. Нокътят на палеца му беше дълъг като на жена. Започна да движи ръката на Еста нагоре-надолу. Най-напред бавно. После бързо.

Лимонадената напитка беше студена и сладка. Пенисът беше горещ и твърд.

Клавишите на пианото наблюдаваха.

— Значи баба ти има фабрика? — каза оранжадено-лимонаденият човек. — Каква фабрика?

— За много продукти — отговори Еста, без да го поглежда, със сламката в уста. — Пулпове, туршии, конфитюри, къри на прах. Ананасови резени.

— Хубаво — одобри оранжадено-лимонаденият човек. — Отлично.

Ръката му се вкопчи още по-здраво в ръката на Еста. Здрава и потна. И още по-бърза.

Бързо бързо без почивка, все по-бърза, все по-бързо.

Течната лимонадена сладост се издигаше през мократа хартиена сламка (почти сплескана от слюнка и от страх). Като духаше през сламката (докато другата му ръка се движеше), Еста правеше балончета в шишето. Лепкавосладки лимонадени балончета от напитката, която не можеше да пие. Наум си изреждаше какво произвежда баба му.

ТУРШИИ ПУЛПОВЕ КОНФИТЮРИ

Манго Портокалов Бананов

Зелени чушки Гроздов От разни плодове

Чеснов лук Ананасов Мармалад от

Солени зелени От манго грейпфрут

лимончета

После грубото небръснато лице се изкриви, а ръката на Еста се омокри, стана топла и лепкава. Покри се с белтък от яйце. Бял белтък. От недоварено яйце.

Лимонадената напитка беше студена и сладка. Пенисът беше мек и спихнал като празно кожено портмоне. С обезцветения си парцал човекът избърса ръката на Еста.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Эра Меркурия
Эра Меркурия

«Современная эра - еврейская эра, а двадцатый век - еврейский век», утверждает автор. Книга известного историка, профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина объясняет причины поразительного успеха и уникальной уязвимости евреев в современном мире; рассматривает марксизм и фрейдизм как попытки решения еврейского вопроса; анализирует превращение геноцида евреев во всемирный символ абсолютного зла; прослеживает историю еврейской революции в недрах революции русской и описывает три паломничества, последовавших за распадом российской черты оседлости и олицетворяющих три пути развития современного общества: в Соединенные Штаты, оплот бескомпромиссного либерализма; в Палестину, Землю Обетованную радикального национализма; в города СССР, свободные и от либерализма, и от племенной исключительности. Значительная часть книги посвящена советскому выбору - выбору, который начался с наибольшего успеха и обернулся наибольшим разочарованием.Эксцентричная книга, которая приводит в восхищение и порой в сладостную ярость... Почти на каждой странице — поразительные факты и интерпретации... Книга Слёзкина — одна из самых оригинальных и интеллектуально провоцирующих книг о еврейской культуре за многие годы.Publishers WeeklyНайти бесстрашную, оригинальную, крупномасштабную историческую работу в наш век узкой специализации - не просто замечательное событие. Это почти сенсация. Именно такова книга профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина...Los Angeles TimesВажная, провоцирующая и блестящая книга... Она поражает невероятной эрудицией, литературным изяществом и, самое главное, большими идеями.The Jewish Journal (Los Angeles)

Юрий Львович Слёзкин

Культурология