Богът на дребните неща

Тъй като Еста щеше да се придружава от възрастен, Мамачи каза, че нямало защо да се харчат пари за още един билет. Баща му щеше да купи билет от Мадрас до Калкута. Аму си купуваше Време. Тя също трябваше да стегне багажа си и да замине. Да започне нов живот, в който да има достатъчно средства да отглежда децата си. Решено бе дотогава единият от близнаците да остане в Айеменем. Не двамата. Заедно създаваха неприятности. атанатаС в етичо ми. Налагаше се да бъдат разделени.

Може би са прави, прошепна си Аму, докато нареждаше куфара и сака на Еста. Може би момчетата имат нужда от Баща.

Човекът с дебелите устни беше в съседното до Еста купе. Каза, че като тръгнел влакът, щял да опита да си смени мястото с някого.

Засега малкото семейство беше оставено само.

Човекът знаеше, че над цялото семейство е разперил крила зъл ангел. Където отиваха те, там отиваше и той. Спираше, където те спираха. Капеше върху им восък от една приведена свещ.

Всички знаеха това.

Беше писано във вестниците. Новината за смъртта на Софи Мол, за „срещата“ на полицията с един параван, обвинен в отвличане и в убийство. За последвалата обсада на фабриката „Консерви и туршии Парадайз“, организирана от Комунистическата партия и ръководена от самия Айеменемски Кръстоносец — борец за Справедливост и Говорител на Потиснатите. Другарят К.Н.М. Пилай твърдеше, че Мениджмънтът е въвлякъл паравана в съчинен полицейски казус само поради това, че е бил активен член на комунистическата партия. Че са искали да го отстранят, защото се е занимавал със „законна профсъюзна дейност“.

Всичко това се бе появило във вестниците. Официалната версия.

Естествено, човекът с дебелите устни нямаше представа каква е другата версия.

Версията, в която отряд от докосваеми полицаи пресича реката Миначал, кална и придошла от неотдавнашен дъжд, проправя си път през мокрите шубраци и нахлува в Сърцето на Мрака.

18 Къщата на историята

Отряд докосваеми полицаи пресече река Миначал, придошла и мудна след неотдавнашния дъжд, и си проправи път през мокрите шубраци; в натежалия джоб на един от полицаите потракваха белезници.

Широките им шорти в цвят каки, колосани и втвърдени, се носеха над високата трева като редица разперени женски поли, напълно независими от краката, които се движеха в тях.

Бяха шестима. Щатски служители.

П одчинение

О бноски

Л оялност

И нтелигентност

Ц ивилизованост

И стинност

Я снота.

Котаямската полиция. Карикатурен отряд. Принцове на Новия Век със смешни заострени каски. Мукавени и подплатени с памук. С петна от масло за коса. Смешни корони в цвят каки.

В Сърцето на Мрака.

Жестокоцеленасочени.

Вдигаха тънките си крака високо и газеха избуялата трева. Пълзящи растения се закачаха в мокрите от роса косми по прасците им. Бодли и диви цветя разкрасяваха грозните им чорапи. Кафяви стоножки спяха върху подметките на подкованите им докосваеми ботуши. Остри треви жулеха и режеха кожата на краката им. Разводнена кал пльокаше под стъпалата им, докато прегазваха блатото.

Минаваха край дървета, по чиито върхове птици сушаха мокрите си крила — върху фона на небето крилата приличаха на простряно пране. Минаваха край чапли. Корморани. Щъркели. Жерави, търсещи място, на което да потанцуват. Край морави птици-рибари с безмилостен поглед и заглушителен писък — ра-ак, раак, раак. Край мътещи женски птици и край яйцата им.

Горещото ранно утро вещаеше още по-страшна жега.

Отвъд блатото с мирис на застояла вода минаха край древни, обвити в лиани дървета. Край растения с гигантски листа. Край див пипер. Край висящи на гроздове лилави цветове.

Край яркосин бръмбар, закрепен на корав стрък трева.

Край огромни паяжини, устояли на дъжда, разпрострени от дърво на дърво като прошепнати клюки.

Един бананов цвят с виненочервен прицветник висеше от покрито с лишеи и бодли дърво. Като перла в ръцете на мърляв ученик. Скъпоценен камък сред кадифената джунгла.

Румени водни кончета се любеха във въздуха. Качени едно върху друго. Ловки. Един полицай ги загледа с възхищение, замисли се върху динамиката на секса при водните кончета и се запита коя ли част от едното влиза в другото. После умът му застана мирно и отново се подчини на полицейските мисли.

Продължаваха да вървят.

Край високи мравуняци, хлътнали от дъжда. Като пияни часовои, задремали пред вратите на рая.

Край пеперуди, носещи се из въздуха като радостни вести.

Огромни папрати.

Един хамелеон.

Едно удивително ярко цвете.

Суетнята на сиви пилци, които бягат, за да се скрият някъде в джунглата.

Мускатовият орех, който Велия Паапен не можа да намери.

Разклоненият канал. Притихнал. Задръстен с водорасли. Подобен на мъртва зелена змия. Над канала — повалено дърво. Докосваемите полицаи минаха по него със ситни стъпки. За равновесие въртяха лъскавите си бамбукови полицейски палки.

Космати феи със смъртоносни магически пръчки.

После тънките стволове на наклонени дървета раздробиха слънчевата светлина. Мракът на Безсърдечието влезе на пръсти в Сърцето на Мрака. Цвъртенето на щурците стана още по-силно.