Àä

По чакъла отекнаха хаотични стъпки и накрая, слава богу, настана пълна тишина.

Лангдън понечи да надникне иззад постамента, но Сиена го сграбчи за ръката и го спря. Вдигна показалец пред устните си и кимна към бледа човешка сянка на задната стена. Водачът на войниците все още стоеше тихо на входа на пещерата. Какво ли чакаше?

— Брюдер е — проговори той изведнъж. — Приклещихме ги. Скоро ще имам потвърждение.

Обаждаше се по телефона. Гласът му бе обезпокоително близо, сякаш стоеше до тях. Пещерата действаше като резонатор — събираше звука и го запращаше към дъното.

— Има и още — каза Брюдер. — Току-що получих нова информация от криминалистите. Апартаментът на жената е под наем. Няма много мебели. Очевидно е нает за кратко. Открихме епруветката, но проектора го няма. Повтарям, проектора го няма. Предполагаме, че е все още у Лангдън.

Когато чу името си, Лангдън потръпна.

Стъпките се приближиха и Лангдън осъзна, че мъжът влиза по-навътре в пещерата. Походката му не бе решителна като преди малко: изглежда, просто се размотаваше и разглеждаше пещерата, докато говореше по телефона.

— Правилно — каза той. — Криминалистите потвърдиха, че е имало само един изходящ разговор малко преди да нахлуем в апартамента.

„Американското консулство“, помисли си Лангдън и си спомни разговора си по телефона, както и бързото пристигане на убийцата с щръкналата коса. Тази жена сякаш бе изчезнала и бе заменена с цял екип обучени войници.

„Не можем вечно да им се изплъзваме“.

Стъпките вече бяха само на пет-шест метра… и се приближаваха. Мъжът бе влязъл във втората зала и ако продължеше, със сигурност щеше да ги забележи, както бяха клекнали зад тесния постамент на Венера.

— Сиена Брукс — каза внезапно той. Думите му се чуваха кристално ясно. Сиена се стресна и се ококори, сякаш очакваше да види как мъжът се взира право в нея. Но не, не ги беше видял.

— В момента проверяват лаптопа ѝ — продължи гласът само на три-четири метра от тях. — Все още нямам доклад, но това определено е същият компютър, който проследихме, когато Лангдън влезе в университетския си имейл.

Сиена изгледа Лангдън невярващо. В първия миг изглеждаше шокирана… а след това и предадена.

Лангдън бе не по-малко изненадан от нея. Значи така ги бяха открили? Тогава дори не му бе хрумнало. „Просто ми трябваше информация!“ Преди да успее да се извини с поглед, Сиена вече се бе извърнала. Изражението ѝ бе станало непроницаемо.