Àä

Бе провалила много важна задача на Ректора и заради това бе останала сама. Ако извадеше късмет, щеше да има официално разследване и вероятно с кариерата ѝ щеше да е свършено. Ако обаче изтеглеше късата клечка и се окажеше, че е подценила жестокостта на работодателя си, можеше да прекара остатъка от живота си в непрестанно озъртане и чудене дали хората на Консорциума не я дебнат.

Имаше и втора възможност.

Да завърши мисията.

Да продължи да работи по задачата в пълно противоречие с правилата, според които оставаше сама, без прикритие. При положение, че Лангдън все още бе на свобода, тя имаше възможност да продължи според първоначалните си указания.

Но само ако Брюдер не успееше да залови Лангдън. Пулсът ѝ се ускори. Ако успееше…

Знаеше, че вероятността за това е нищожна, но ако все пак Лангдън се изплъзнеше на Брюдер и тя се намесеше и довършеше мисията, щеше да е спасила Консорциума и Ректора нямаше да има друг избор, освен да прояви благосклонност.

„Ще продължа да работя по задачата си — помисли тя. — Може дори да ме повишат“.

Внезапно осъзна, че цялото ѝ бъдеще се върти около едно-единствено сложно начинание. „Трябва да открия Лангдън… преди Брюдер“.

Нямаше да е лесно. Брюдер разполагаше с неизчерпаем ресурс от хора, както ѝ с огромен арсенал от модерни разузнавателни технологии. Вайента работеше сама. Но пък разполагаше с информация, която Брюдер, Ректора и полицията нямаха.

„Мисля, че знам къде ще отиде Лангдън“.

Форсира мотора, завъртя се на 180 градуса и пое обратно по пътя, по който бе дошла. „Понте але Грацие“, помисли си и си представи моста на север. Не само един път водеше към стария град.

25.

— Вазари! — възкликна Сиена. — Художникът, който е скрил думите cerca trova в стенописа си!?

Лангдън се усмихна. Вазари. Да, Вазари. Освен че хвърляше лъч светлина върху странното му премеждие, това откритие означаваше и че вече няма да се чуди за какви варвари е говорил.

— Робърт, явно си видял изображението на Ботичели, преди да пострадаш, и си знаел, че съдържа код, който сочи към стенописа на Вазари. Затова след като си дошъл в съзнание си повтарял името му.