Àä

— Нашата купчина след само петдесет повторения ще стигне почти… до слънцето.

Елизабет не бе изненадана. В работата си непрекъснато се занимаваше с геометричната прогресия. Периметър на зараза… репликация на инфектирани клетки… смъртност.

— Извинявам се, ако ви се сторя наивна — каза тя, като правеше усилие да скрие раздразнението си. — Но нещо не мога да разбера тезата ви.

— Тезата ми? — Той тихо се засмя. — Тезата ми е, че нарастването на населението на Земята е дори още по-драматично. То, като тези парченца хартия, има много мижаво начало… но обезпокоителен потенциал.

Отново закрачи из стаята.

— Замислете се за това. На човечеството са му трябвали хиляди години — от появата на човека чак до деветнайсети век, — за да достигне един милиард души. След това за огромно учудване му стигат само около сто години, за да удвои броя си до два милиарда през двайсетте години на двайсети век. А после — само петдесет, за да се удвои отново до четири милиарда през седемдесетте. Както можете Да си представите, много скоро ще станем осем милиарда. А само днес човешката раса е нараснала с четвърт милион. Четвърт милион. И това става всеки ден — независимо дали вали, или грее слънце. В Момента всяка година добавяме към планетата по една Германия.

Високият мъж рязко спря и се наведе към Елизабет.

— На колко години сте?

Още един недопустим въпрос, макар че като шеф на СЗО тя бе свикнала да подхожда към антагонизма дипломатично.

— Шейсет и една.

— Знаете ли, че ако живеете още деветнайсет години, докато станете на осемдесет, в рамките на живота ви населението на Земята ще се е утроило? Един живот — цяло утрояване. Помислете си за последствията. Както знаете, вашата Световна здравна организация отново е увеличила прогнозите си и предвижда, че ще станем девет милиарда преди средата на този век. Животинските видове изчезват с рязко увеличена скорост. Търсенето на топящите се природни ресурси е нечовешко. Все по-трудно се намира чиста вода. Според всички биологични критерии нашата порода е надхвърлила границите на устойчивото си развитие. И пред лицето на това бедствие Световната здравна организация — пазителят на здравето на планетата — инвестира в неща като лечение на диабет, попълване на кръвните банки, борбата с рака. — Млъкна и се взря в нея. — Повиках ви тук, за да ви попитам директно защо, по дяволите, Световната здравна организация няма куража да подхване решително този проблем?

Елизабет вече кипеше от гняв.