Àä

— Това е като да замахваш с мухобойка към приближаващ се астероид. Часовниковият механизъм на бомбата не просто тиктака, тя вече е детонирана и без драстични мерки експоненциалната математика ще стане новият ви бог… и то отмъстителен бог. Той ще ви устрои Дантевия ад на Парк Авеню… огромна човешка гмеж, валяща се в собствените си екскременти. Глобално бракуване на човешки материал, организирано от самата природа.

— Нима!? — сопна се Елизабет. — Тогава кажете ми според вашата визия за устойчиво бъдеше каква е идеалната бройка на населението на Земята? Кое е магическото число, което ще даде надежда на човечеството, че ще се издържа неопределено дълго… и в относителен комфорт?

Високият мъж се усмихна: очевидно оцени въпроса по достойнство.

— Всеки биолог, занимаващ се с околната среда, или пък статистик ще ви каже, че човечеството има най-голям шанс за дългосрочно оцеляване, ако не надвишава четири милиарда.

— Четири милиарда? — извика Елизабет. — Ние сме седем милиарда в момента, значи е малко късно за това.

В зелените очи на мъжа проблесна огън.

— Дали?

23.

Робърт Лангдън скочи тежко върху рохкавата пръст от другата страна на стената на парка Боболи. Сиена скочи до него, изправи се, изтупа се и се огледа.

Намираха се на полянка сред малка горичка. Палацо Пити бе напълно скрит от погледите им и Лангдън си помисли, че са във възможно най-отдалечената от двореца точка в парка. Поне в този ранен час чак толкова далече все още нямаше работници и туристи.

Лангдън огледа покритата с чакъл пътечка, която се виеше към горичката пред тях. Там, където влизаше сред дърветата, имаше мраморна статуя — идеалното място, за да привлече погледа. Лангдън не се учуди: паркът бе проектиран от изключителни таланти като Николо Триболо, Джорджо Вазари и Бернардо Буонталенти — мозъчен тръст от естети, който бе създал върху това платно от 111 акра истински шедьовър.

— Ако тръгнем на североизток, ще стигнем до двореца — каза Лангдън и посочи пътеката. — Там можем да се смесим с туристите и да излезем незабелязано. Предполагам, че отварят в девет.

Погледна ръката си, за да види колко е часът, но очите му попаднаха на голата му китка, на която се бе намирал часовникът му с Мики Маус. Зачуди се разсеяно дали е още в болницата заедно с дрехите му и дали ще може да си го вземе.

— Робърт, преди да предприемем каквото и да било, бих искала да знам къде отиваме. Какво се досети? Малеболдже? Каза, че има грешка?

Лангдън посочи дърветата.