Àä

— Доктор Сински — каза мъжът. — Благодаря ви, че дойдохте. — Прецизното му, направо педантично произношение ѝ подсказа, че вероятно е от Швейцария или може би Германия.

— Заповядайте, седнете — каза той и ѝ посочи един стол близо до вратата.

Без представяне? Елизабет седна. Странното изображение на екрана изобщо не ѝ помогна да се успокои. Какво беше всичко това, по дяволите?

— Бях на лекцията ви тази сутрин — каза мъжът. — Изминах дълъг път, за да ви чуя лично. Впечатляващо представяне.

— Благодаря.

— Може ли също така да кажа, че сте много по-красива, отколкото си представях… въпреки възрастта ви и късогледото ви отношение към световното здраве.

Челюстта на Елизабет увисна. Коментарът бе обиден откъдето и да го погледнеш.

— Моля!? — попита тя и се взря в полумрака. — Кой сте вие? И защо ме поканихте тук?

— Простете непохватния ми опит за шега — отвърна върлинестата сянка. — Изображението на екрана ще ви обясни защо сте тук.

Сински погледна страховитата картина — рисунка на огромно човешко море, уродливи хора, които се катереха един върху друг. Плътно сплетени едно в друго голи тела.

— Великият художник Доре — каза мъжът. — Това е неговата поразително мрачна интерпретация на Дантевия „Ад“. Надявам се, че не ви кара да се чувствате неудобно… защото натам сме тръгнали. — Млъкна и бавно пристъпи към нея. — И нека ви кажа защо.

Направи още една крачка към нея. На Елизабет ѝ се струваше, че става по-висок.

— Ако взема този лист и го скъсам на две… — Спря до масата, взе лист и го скъса. — И ако поставя двете половини една върху друга… — Сложи двете парчета, както бе казал. — И ако повторя това действие… — Отново скъса хартията и постави парчетата едно върху друго. — Той ще стане четири пъти по-дебел, нали така? — Очите му сякаш прогаряха мрака в стаята.

На Елизабет не ѝ хареса високомерният му тон и агресивната му поза. Не каза нищо обаче.

— Хипотетично — продължи мъжът и се приближи още, — ако листът е дебел една десета от милиметъра и ако повторя действието… да речем, петдесет пъти, знаете ли колко дебела ще е купчината?

Елизабет настръхна.

— Знам — отвърна по-враждебно, отколкото възнамеряваше. — Една десета от милиметъра по две на петдесета степен. Нарича се геометрична прогресия. Може ли да попитам защо ме поканихте тук?

Мъжът се усмихна доволно и кимна впечатлен.

— Да. А можете ли да си представите как изглежда това число? Една десета от милиметъра по две на петдесета степен? Знаете ли колко висока ще стане нашата купчина? — Млъкна само за миг.