Àä

За изненада на Сински Лангдън не обърна внимание на телефона. Вместо това стана и излезе, като каза, че се връща след малко. Озадачена, Сински излезе в коридора и го загледа как отива в чакалнята на консулството, отваря стъклената врата и излиза във фоайето с асансьорите. За момент ѝ хрумна, че си отива, но вместо да извика асансьор, Лангдън тихо се вмъкна в дамската тоалетна.

След няколко секунди се появи с жена, изглеждаща в началото на трийсетте. На Сински ѝ трябваше известно време да приеме факта, че това наистина е Сиена Брукс. Красивата жена с опашка, която бе видяла по-рано през деня, се беше преобразила до неузнаваемост. Бе напълно плешива, сякаш бе обръснала главата си.

Двамата влязоха в кабинета и мълчаливо седнаха срещу бюрото.

— Простете — бързо рече Сиена. — Зная, че имаме много за обсъждане, но ми позволете първо да кажа нещо, което наистина трябва да кажа.

Сиена забеляза тъгата в гласа ѝ.

— Разбира се.

— Мадам — несигурно започна Сиена, — вие сте директор на Световната здравна организация и най-добре от всички знаете, че видът ни е на ръба на пропаст… че числеността на населението е извън контрол. Години наред Бертран Зобрист се опитваше да накара интелигентни хора като вас да обсъдите наближаващата криза. Той се обръщаше към безброй организации, за които вярваше, че биха могли да помогнат за промяната — института Уърдуоч, Римския клуб, Попюлейшън Матърс, Съвета за международни отношения, — но така и не откри някой, който би се осмелил да започне сериозно разговори за реално решение. Всички отвърнахте с планове за по-добро образование и използване на противозачатъчни, данъчни поощрения за по-малки семейства, дори за колонизиране на Луната! Нищо чудно, че Бертран изгуби ума си.

Сински се взираше в нея, без да реагира по никакъв начин.

Сиена пое дълбоко дъх.

— Доктор Сински, Бертран дойде лично при вас. Умоляваше ви да признаете, че сме на ръба… да започнете някакъв диалог. Но вместо да изслушате идеите му, вие го нарекохте луд, вкарахте го в списъците си за наблюдение и го принудихте да мине в нелегалност. — Гласът на Сиена затрепери от напиращите емоции. — Бертран умря съвсем сам, защото хора като вас отказаха да отворят умовете си дори колкото да признаят, че катастрофалното положение, в което се намираме, изисква драстично решение. През цялото време той говореше само истината… и затова бе остракизиран.

— Сиена избърса сълзите си и погледна през бюрото към Сински.