Àä

Беше минал почти час, откакто Сински бе напуснала цистерната, за да установи временен команден щаб в офисите на консулството. Местните новинарски програми непрекъснато предаваха съобщения за паническото бягство от цистерната по време на последното изпълнение на симфонията „Данте“ на Лист. Все още не се знаеха подробности, но появата на международен медицински екип в защитни костюми бе дала повод за всевъзможни спекулации.

Сински се взираше през прозореца към светлините на града и се чувстваше ужасно самичка. Инстинктивно посегна към шията си да докосне амулета, но него го нямаше. Счупеният талисман лежеше на бюрото ѝ на две половини.

Директорката на СЗО тъкмо бе приключила с координирането на серия спешни срещи, които трябваше да се проведат в Женева през следващите часове. Специалисти от различни агенции вече пътуваха; самата Сински смяташе да отлети след малко, за да ги запознае със ситуацията. За щастие някой от нощния екип беше донесъл чаша вряло турско кафе, което Сински бързо изпи.

Млад мъж от консулството надникна през отворената врата.

— Мадам? Робърт Лангдън е тук.

— Благодаря — отвърна тя. — Да влезе.

Преди двайсет минути Лангдън се беше свързал с нея по телефона и бе обяснил, че Сиена Брукс му се е изплъзнала, след като откраднала катер и избягала в морето. Сински вече бе чула новината от властите, които още претърсваха района, но без резултат.

Сега, когато високата фигура на Лангдън се материализира на прага, тя едва го позна. Костюмът му бе мръсен, тъмната му коса разрошена, а очите му изглеждаха уморени и хлътнали.

— Професоре, добре ли сте?

Лангдън се усмихна уморено.

— Имал съм и по-спокойни нощи.

— Моля — каза тя и посочи един стол. — Сядайте.

— Заразата на Зобрист — започна Лангдън без никакви предисловия, докато сядаше. — Мисля, че е била пусната преди седмица.

Сински кимна търпеливо.

— Да, ние стигнахме до същото заключение. Засега няма съобщения за някакви симптоми, но изолирахме образци и вече се подготвяме за усилени проучвания. За съжаление може да минат дни и дори седмици, преди да научим какво представлява този вирус… и какво може да прави.

— Това е векторен вирус — каза Лангдън.

Сински наклони глава настрани. Беше изненадана, че той изобщо знае този термин.

— Моля?

— Зобрист е създал разпространяван по въздуха векторен вирус, способен да променя човешката ДНК.

Сински рязко скочи, като преобърна стола си. „Абсолютно невъзможно!“

— Какво ви кара да твърдите подобно нещо?

— Сиена — тихо отвърна Лангдън. — Тя ми каза. Преди половин час.