Àä

— Боя се, че да. Химически предизвикана амнезия. Напълно безопасна. Но по принцип да, изтриване на краткосрочната ви памет. — Замълча за момент. — Докато бяхте в несвяст, вие бълнувахте нещо за чума. Приписахме го на образите, които сте видели от проектора. Изобщо не си представяхме, че Зобрист е създал истинска чума. — Отново замълча. — Освен това непрекъснато повтаряхте нещо, което ни звучеше като „Варвари. Варвари“.

„Вазари“. Сигурно това е било всичко, което е разбрал за проектора на онзи етап. Cerca trova.

— Но… аз си мислех, че амнезията е причинена от раната в главата. Нали са ме простреляли.

Ректора поклати глава.

— Никой не ви е прострелял, професоре. Нямате никаква рана на главата.

— Какво?! — Пръстите на Лангдън инстинктивно посегнаха към шевовете и цицината на тила му. — Тогава какво е това, по дяволите! — Той повдигна косата си, за да покаже обръснатото място.

— Част от илюзията. Направихме малък разрез на скалпа ви и незабавно го зашихме. Трябваше да повярвате, че сте били нападнат.

„Значи това не е рана от куршум?!“

— Когато се събудихте — продължи Ректора, — искахме да вярвате, че някакви хора се опитват да ви убият… и че се намирате в смъртна опасност.

— Някакви хора наистина се опитваха да ме убият! — извика Лангдън и избухването му привлече погледите на другите в самолета. — Видях как най-хладнокръвно прострелват един от лекарите в болницата, доктор Маркони!

— Това сте видели — спокойно каза Ректора, — но на практика се е случило нещо друго. Вайента работеше за мен. Тя имаше невероятен талант в този вид работа.

— Да убива хора ли? — остро попита Лангдън.

— Не — все така спокойно отвърна Ректора. — Да се преструва, че убива хора.

Лангдън го зяпна. Много добре си спомняше как сивобрадият доктор с рунтавите вежди рухна на пода и как от гърдите му бликаше кръв.

— Оръжието на Вайента беше заредено с халосни патрони — каза Ректора. — То задейства контролиран по радио фишек, който спука пакет с кръв на гърдите на доктор Маркони. Между другото, той е жив и здрав.

Лангдън затвори очи, абсолютно смаян от това, което чуваше.

— А… болничната стая?

— Бърза импровизация — отвърна Ректора. — Професоре, зная, че ви е много трудно да приемете всичко това. Действахме бързо, вие бяхте замаян, така че нямаше нужда да сме перфектни. Когато се събудихте, вие видяхте онова, което искахме да видите — болнично оборудване, няколко актьори и инсценирано нападение.

На Лангдън вече му се виеше свят.