Ректора дойде, седна срещу Лангдън, сплете пръсти под брадичката си и сви устни.
— Доктор Сински ме помоли да ви запозная с… да опитам да ви разясня положението, в което се намираме.
Лангдън се запита какво ли е в състояние да изясни каквото и да било в цялата тази бъркотия.
—
Както вече
започнах да
обяснявам —
каза Ректора,
— нещата започнаха
да се усложняват
след като моят
агент Вайента
ви задържа
по-рано от
необходимото.
Нямахме представа
докъде сте
стигнали в
проучването
и какво сте
споделили с
доктор Сински.
Страхувахме
се, че ако тя
научи местоположението
на проекта,
който бяхме
наети да защитаваме,
ще го конфискува
или ще го унищожи.
Трябваше да
го открием
преди нея и
затова искахме
да работите
за
— Значи вие сте ме простреляли в главата? — гневно попита Лангдън.
—
Разработихме
план как да ви
накараме да
ни се
Лангдън съвсем се обърка.
—
Как можете да
— Професоре, запознат ли сте с групата химически съединения, известни като бензодиазепини?
Лангдън поклати глава.
— Те са вид лекарства, които се използват за лечение на различни състояния, в това число и на посттравматичен стрес. Както може би знаете, когато някой преживее ужасяващо събитие като автомобилна катастрофа или сексуално насилие, спомените за него могат трайно да увредят психиката. Чрез прилагането на бензодиазепини невролозите могат да лекуват посттравматичния стрес преди той да е настъпил, така да се каже.
Лангдън слушаше мълчаливо. Не можеше да разбере накъде бие Ректора.
—
Когато се формират
нови спомени
— продължи
дребният мъж,
— събитията
се съхраняват
в краткосрочната
памет за около
четирийсет
и осем часа,
след което се
прехвърлят
в дългосрочната
памет. С помощта
на нова серия
бензодиазепини
е възможно
краткосрочната
памет да бъде
Лангдън го зяпна изумено.
—
Вие сте ми
Ректора въздъхна извинително.