Àä

— Когато си готов, ела в кухнята — каза тя. — Искам да ти покажа нещо важно, преди да се обадим на когото и да е.

Сиена уморено влезе в скромната си спалня. Извади дънки и пуловер от скрина и влезе в банята.

Погледна се в огледалото, вдигна ръка, хвана русата си опашка, дръпна я и смъкна перуката от главата си.

От огледалото я наблюдаваше трийсет и две годишна жена с напълно гол скалп.

В живота ѝ не бяха липсвали предизвикателства и макар че се беше научила да разчита на интелекта си, за да преодолява трудностите, настоящото премеждие я бе потресло.

Сиена остави перуката и си изми лицето и ръцете. След като се избърса, се преоблече, пак си сложи перуката и я нагласи грижливо. Рядко се отдаваше на самосъжаление, но сега, когато сълзите ѝ бликаха от самата ѝ същност, просто не можеше да им се съпротивлява.

Не се и опита.

Заплака за живота, който не можеше да контролира.

Заплака за наставника, който беше умрял пред очите ѝ.

Заплака за абсолютната самота, която изпълваше сърцето ѝ.

Ала най-вече заплака за бъдещето… което изведнъж ѝ се струваше съвсем несигурно.

* Здравейте, аз съм. Оставете ми съобщение и ще ви се обадя (ит.) — Б. пр.

9.

Главният фасилитатор Лорънс Ноултън седеше в изолираната си стъклена кабина на една от долните палуби на „Mendacium“ и смаяно се взираше в компютърния екран, след като току-що бе изгледал оставения от техния клиент видеозапис.

„И утре сутрин трябва да пратя това на медиите?!“

През десетте години, откакто работеше в Консорциума, беше изпълнявал всевъзможни странни задачи, чийто характер можеше да се определи някъде в пространството между непочтеността и престъплението. Дейността в сивата зона на морала се смяташе за естествена в тяхната организация, чийто единствен етичен принцип изискваше да правят абсолютно всичко необходимо, за да спазят даденото на клиента обещание.

„Ние изпълняваме поръчките докрай. Не задаваме въпроси. Независимо от всичко“.

Перспективата да прати този видеофайл обаче го смущаваше. Каквито и странни задачи да беше изпълнявал досега, винаги разбираше причините… схващаше мотивите… знаеше какъв резултат целят.

Този видеозапис обаче го озадачаваше.

Нещо в него му се струваше различно.

Съвсем различно.

Пусна пак деветминутния запис с надеждата, че нещо може да му се изясни. Усили звука и се съсредоточи.