Àä

Лампите в заседателната зала светнаха и Лангдън видя, че всички го гледат с очакване.

Лицето на Елизабет Сински изглеждаше замръзнало. Тя стана и нервно погали амулета си.

— Професоре, ясно е, че разполагаме със съвсем малко време. Дотук единствената добра новина е, че нямаме случаи на засичане на патогена или съобщения за заболяване, така че предполагаме, че торбата все още е непокътната. Не знаем обаче къде да я търсим. Целта ни е да неутрализираме тази заплаха, като стигнем до торбата преди да се е разкъсала. Разбира се, единственият начин да го направим е като незабавно установим местоположението ѝ.

Агент Брюдер също стана и погледна напрегнато Лангдън.

— Предполагаме, че сте дошли във Венеция, защото сте научили, че Зобрист е скрил чумата именно тук.

Лангдън се взираше в събралите се около него хора, в напрегнатите им от страх лица, очакващи някакво чудо. Прииска му се да можеше да им съобщи по-добра новина.

— Объркали сме страната — въздъхна той. — Мястото, което търсите, е на почти хиляда и петстотин километра оттук.

Вътрешностите на Лангдън вибрираха в такт с вибрирането на мощните двигатели на „Mendacium“, докато корабът правеше широк завой и се насочваше към летището на Венеция. На борда се отприщи същински ад. Ректора се втурна навън и закрещя команди на екипажа. Елизабет Сински грабна телефона си и се обади на пилотите на транспортния самолет на СЗО с нареждане да са готови за незабавно излитане. Агент Брюдер пък седеше зад един лаптоп и се опитваше да координира някакъв международен екип и да го насочи към окончателната им цел.

„Ужасно далеч оттук“.

Ректора се върна в заседателната зала и се обърна към Брюдер.

— Някакви новини от венецианските власти?

Брюдер поклати глава.

— Никакви. Продължават търсенето, но Сиена Брукс сякаш се е изпарила.

Лангдън се опули. „Издирват Сиена?“

Сински приключи телефонния разговор и попита:

— Не са ли успели да я открият?

Ректора поклати глава.

— Ако сте съгласни, според мен СЗО трябва при нужда да прибегне до използването на сила за задържането ѝ.

Лангдън скочи и викна:

— Защо? Сиена Брукс няма нищо общо с това!

Тъмните очи на Ректора се впиха в него.

— Професоре, трябва да ви съобщя някои неща за госпожица Брукс.

79.

Сиена стигна моста Риалто и отново забърза на запад по тротоара на Фондамента Вин Кастело.

„Пипнаха Робърт“.