Àä

Биографичните данни представяха дете с феноменален актьорски талант — Сиена Брукс, която имала невероятен коефициент за интелигентност и само за една нощ запомнила всички реплики на героите, дори на първите репетиции често подсказвала на другите артисти. Сред любимите занимания на петгодишната актриса били цигулка, шахмат, биология и химия. Дете на заможно семейство от лондонското предградие Блекхийт, тя вече била прочута в научните среди — на четиригодишна възраст победила известен гросмайстор и четяла на три езика.

„Господи — помисли си Лангдън. — Сиена. Това обяснява някои неща“.

Спомни си един от най-известните харвардски възпитаници, вундеркинда Сол Крипке, който на шестгодишна възраст сам научил иврит и на дванайсет прочел всички съчинения на Декарт. Наскоро беше научил за друг млад феномен, Моше Кай Кавалин, който на единайсет завършил университет с отличие и спечелил национален шампионат по бойни изкуства, а на четиринайсет издал книга със заглавие „Можем да го постигнем“.

Взе друга изрезка, репортаж със снимка на седемгодишната Сиена: „ГЕНИАЛНО ДЕТЕ ИМА КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ 208“.

Нямаше представа, че изобщо може да съществува толкова висок коефициент на интелигентност. Според статията Сиена Брукс била виртуозна цигуларка, можела да усвои нов език за един месец и сама изучавала анатомия и физиология.

Прочете трета изрезка от медицинско списание: „БЪДЕЩЕТО НА МИСЪЛТА: НЕ ВСИЧКИ УМОВЕ СА СЪЗДАДЕНИ РАВНИ“.

В тази публикация имаше снимка на Сиена, може би вече десетгодишна, пак с русата си опашка, застанала до голям медицински апарат. Материалът съдържаше интервю с лекар, който обясняваше, че направили томография на малкия мозък на момичето и той се различавал физически — бил по-голям, по-съвършен орган, способен да обработва зрително-пространствена информация по напълно недостъпен за повечето хора начин. Лекарят свързваше физиологичните предимства на Сиена с необикновено ускорен клетъчен растеж в мозъка ѝ, почти като рак, само че ускорено се развивала доброкачествена мозъчна тъкан вместо смъртоносни ракови клетки.

Лангдън попадна на изрезка от провинциален вестник.

„ПРОКЛЯТИЕТО НА ГЕНИАЛНОСТТА“.

Този път нямаше снимка, но в статията се разказваше за гениалното дете Сиена Брукс, която се опитвала да ходи в обикновени училища, обаче другите ученици я дразнели, защото не приличала на тях. Описваше се изолацията на талантливите деца, чиито умения за общуване не можели да се сравняват с интелекта им и които често били отлъчвани от обществото.