— Май някои са чели Данте внимателно. — Отново махна към диапозитива. — Наистина изглежда така, сякаш ангелът наръгва горкия нещастник в челото, но това не е така. Според текста на Данте ангелът, който пази Чистилището, изписва с меча си нещо върху челата на душите, преди да ги пусне. Естествено, ще попитате какво точно изписва.
Замълча драматично.
— Колкото и да ви е странно, той изписва една-единствена буква… която се повтаря седем пъти. Някой знае ли коя буква изписва ангелът върху челото на Данте?
— П! — извика глас от публиката.
Лангдън се усмихна.
— Да. Буквата П. Тя е съкращение на peccatum, което на латински означава „грях“. И това, че е изписана седем пъти, означава, че става дума за Septem Peccata Mortalia, известни също като…
— Седемте смъртни гряха! — извика някой друг.
— Точно така. И тъй, вие можете да се освободите от греховете си единствено като се изкачите през всички кръгове на чистилището. На всеки нов кръг един ангел изтрива една от буквите, докато не изкачите върха е чието чело… и чиста от всякакви грехове душа. — Той намигна. — Мястото не случайно се нарича чистилище…
Изтръгна се от мислите си и погледна Сиена, която се взираше в него над кръщелния купел.
— Седемте П-та? — каза тя, с което го върна в настоящето, и посочи смъртната маска на Данте. — Нима искаш да кажеш, че това е послание? Което ни казва какво да правим?
Лангдън бързо ѝ обясни представата на Данте за чистилището, за това как буквите представляват седемте смъртни гряха и как могат да се изтрият от челото.
— Ясно е — заключи той, — че фанатичен почитател на Данте като Бертран Зобрист е бил запознат със седемте П-та и с процеса на изчистването им от челото като начин за продължаване към рая.
Сиена го погледна със съмнение.
— Значи смяташ, че Бертран Зобрист е написал буквите, защото иска… буквално да ги изтрием от маската ли? Това ли трябва де направим според теб?
— Знам, че…
— Робърт, дори да изтрием буквите, с какво ще ни помогне това? Просто ще се окажем с абсолютно чиста маска.
— Може би. А може би не. Мисля, че тук е скрито нещо друго. — Той посочи маската. — Помниш ли как ти казах, че обратната страна е по-светла заради неравномерното стареене?
— Да.
— Възможно е да съм сгрешил — рече той. — Разликата в цвета изглежда прекалено голяма, за да се дължи на стареенето, а и текстурата от задната страна има зъби.
— Зъби ли?
Лангдън ѝ показа, че гипсът отзад е много по-груб от този отпред… а също и по-зърнест, като шкурка.