Àä

— Както виждате, небето е представено като седем концентрични сфери около Земята. Тази структура на рая е замислена да отразява и уравновесява деветте кръга на подземния свят. Както вероятно сте забелязали, числото девет е постоянно срещана тема за Данте.

Замълча, отпи глътка вода и остави слушателите да си поемат дъх след мъчителното им спускане и излизане от ада.

— И тъй, след като понесохте ужасите на преизподнята, сигурно горите от вълнение и желание да продължите към рая. Уви, в света на Данте нищо не е така просто. — Той въздъхна драматично. — За да достигнем рая, всички ние трябва — в пряк и преносен смисъл — да изкачим планина.

И посочи стенописа на Микелино. На хоризонта зад Данте се виждаше конусовидна планина, издигаща се в небето. По нея минаваше спирален път, който правеше девет обиколки и се изкачваше на все по-тесни тераси към върха. Голи фигури вървяха с мъка нагоре, изтърпявайки по пътя различни наказания.

— Представям ви връх Чистилище — обяви Лангдън. — За съжаление това изтощително изкачване през деветте пръстена е единственият път от дълбините на ада към славата на рая. По този път можете да видите каещите се души, които плащат съответната цена за всеки свой грях. Завистливите трябва да се изкачват със зашити очи, за да не ламтят; горделивите мъкнат на гърбовете си огромни камъни, за да се превиват смирено; лакомниците вървят без храна и вода, измъчвани от ужасен глад; а сластолюбците трябва да преминат през горещи пламъци, за да се пречистят от страстите си. — Той замълча. — Но преди да получите огромната привилегия да изкачите тази планина и да се пречистите от греховете си, трябва да говорите с този.

И смени диапозитива с увеличен детайл от стенописа. Крилат ангел седеше на трон в подножието на чистилището. Каещи се грешници чакаха на опашка в краката му да бъдат допуснати до пътя. Странно, но ангелът държеше дълъг меч, с чийто връх като че ли намушкваше в лицето първата душа на опашката.

— Кой знае какво прави този ангел? — попита Лангдън.

— Наръгва грешния в главата? — предположи някой.

— Не познахте.

— Тогава в окото? — обади се друг.

Лангдън поклати глава.

— Други предположения?

— Пише върху челото му — твърдо каза някой от задните редове.

Лангдън се усмихна.