— Чакай малко — каза Сиена и се наведе над маската. — Виж! Върху челото! Явно това сте видели с Игнацио.
Погледът на Лангдън се плъзна бързо по гладката бяла повърхност към обезцветеното място, което бе забелязал през найлона — едва забележим ред петънца, които минаваха хоризонтално от вътрешната страна на челото на Данте. На ярката светлина обаче ясно се виждаше, че петънцата не са естествен дефект… Бяха дело на човешка ръка.
— Това е… текст — със затаен дъх прошепна Сиена. — Но…
Лангдън се вгледа в надписа върху гипса. Беше само един ред светли кафеникави букви.
—
Това ли е
Лангдън почти не я чу. „Кой е написал това? — запита се той. — Някой от епохата на Данте?“ Изглеждаше му малко вероятно. Ако беше така, някой историк отдавна щеше да е забелязал надписа по време на редовните почиствания и реставрации и той щеше да бъде част от историята на маската. Лангдън никога не бе чувал за подобно нещо.
Сещаше се за много по-вероятен източник.
„Бертран Зобрист“.
Зобрист беше собственикът на маската и като такъв с лекота би могъл да си осигури достъп до нея по всяко време. Би могъл да напише текста отзад сравнително неотдавна и да върне изделието във витрината, без никой да разбере. „Собственикът на маската — беше им казала Марта — не позволява дори на нашия персонал да отваря витрината в негово отсъствие“.
Лангдън бързо обясни теорията си.
Сиена като че ли приемаше логиката му, но въпреки това перспективата явно я смущаваше.
—
Няма смисъл
— рече тя неспокойно.
— Ако Зобрист
тайно е написал
нещо върху
задната страна
на посмъртната
маска на Данте
и в същото време
си е направил
труда да създаде
онзи малък
прожектор,
който да сочи
към нея… тогава
защо не е написал
нещо
Лангдън отново насочи вниманието си към текста. Той беше съвсем кратък — само седем букви — и наистина изглеждаше абсолютно безсмислен.
Разочарованието на Сиена бе съвсем разбираемо.
Лангдън обаче усещаше познатата тръпка на предстоящото откровение — почти моментално беше разбрал, че седемте букви ще му кажат всичко, което му е необходимо за онова, което трябва да направят по-нататък.
Нещо повече, той долавяше слаба миризма — позната и разкриваща защо гипсът от обратната страна е много по-бял от предната… И тази разлика изобщо не беше свързана със светлината.
— Не разбирам — продължи Сиена. — Буквите са едни и същи.