Сиена извади кърпата, изстиска я, плесна я в средата на маската и я завъртя, сякаш миеше супник.
— Сиена! — скара ѝ се Лангдън. — Това е стар…
—
По
— Как е написан? — настоятелно попита Лангдън.
Сиена доизчисти маската и я подсуши с друга кърпа. След това я постави пред него, за да могат и двамата да разгледат резултата.
Лангдън се втрещи. Цялата повърхност беше покрита с текст. Поне седемдесет думи. Започваше с „О, нека всеки с разум здрав“ и продължаваше в непрекъснат ред… който се извиваше надолу покрай десния край на маската до долната част, откъдето продължаваше отново нагоре, този път по по-малка дъга.
Пътят на текста зловещо напомняше спиралния път през чистилището до рая. Специалистът по символи у Лангдън моментално различи точната спирала. „Симетрична Архимедова, по часовниковата стрелка“. Освен това той забеляза, че броят на завъртанията от първата дума О до последната точка в центъра е познато число.
Затаил
дъх, Лангдън
бавно завъртя
маската и зачете
текста, който
продължаваше
да се извива
навътре към
центъра.
— Първият стих е дословен цитат от Данте — каза Лангдън. — „0, нека всеки с разум здрав да схване поуката, която тук съм дал под булото на стиховете странни“.
— А останалото? — настоятелно попита Сиена.
Лангдън поклати глава.
— Не мисля. Написано е в подобен стил, но текстът не ми прилича на Данте. А по-скоро на някой, който го имитира.
—
Зобрист — прошепна
Сиена. —
Лангдън кимна. Предположението беше напълно възможно. В края на краищата чрез промяната на Mappa dell'Inferno на Ботичели Зобрист вече беше разкрил склонността си да се заиграва с големите майстори и да изкривява велики произведения на изкуството по начин, отговарящ на интересите му.
— Останалият текст е много странен — каза Лангдън и отново завъртя маската, за да го препрочете. — Говори се за… обезглавяване на коне… изтръгване на костите на слепи. — Премина към края, написан в тесен кръг в самия център на маската, и рязко пое дъх.
— Освен това се споменава за „водите кървавочервени“.
Сиена повдигна вежди.
— Също като твоите видения за среброкосата жена ли?
Лангдън кимна. Продължаваше да гледа озадачено текста.
„Във водите кървавочервени на лагуна, в която не блестят звездите“?
— Виж — прошепна тя, надникна над рамото му и посочи една дума в спиралата. — Споменава се конкретно място.