Àä

Естествената светлина добавяше сурова драматичност в горната част на помещението, пронизвайки тъмното пространство през централен окулус, подобен на онзи в Пантеона в Рим, както и през серия високи малки прозорци в дълбоки ниши; светлината проникваше през тях на снопове, които бяха толкова фокусирани и тесни, че изглеждаха почти твърди, като строителни греди, поставени под непрекъснато променящи се ъгли.

Докато пристъпваше със Сиена навътре в помещението, Лангдън се взираше в легендарната мозайка на тавана — подредено в пояси изображение на рая и ада, силно наподобяващо описанието в „Божествена комедия“.

„Данте Алигиери го е видял като дете — помисли си Лангдън. — И е получил вдъхновение свише“.

Погледът му се спря върху централната част от мозайката. Точно над основния олтар се рееше осемметров Христос, съдещ спасените и прокълнатите.

От дясната страна на Исус праведните получаваха в награда вечен живот.

От лявата му страна грешниците биваха пребивани с камъни, печени на шишове и поглъщани от всякакви същества.

Над измъчваните се извисяваше колосална мозайка на Сатаната, изобразен като пъклен човекояден звяр. Лангдън винаги трепваше, когато виждаше тази фигура. Преди повече от седемстотин години тя се бе взирала надолу към младия Данте Алигиери, беше го изпълнила с ужас и бе вдъхновила живото му описание на онова, което дебне в последния кръг на ада.

На плашещата мозайка бе изобразен рогат дявол, поглъщащ човешка фигура, започвайки от главата. Краката на жертвата стърчаха от устата на Сатаната по начин, наподобяващ ритащите крака на заровените наполовина грешници в Злите оврази на Данте.

„Lo 'mperador del doloroso regno“ — помисли си Лангдън, спомняйки си текста на Данте. „Царят на града унил“.

От ушите на Сатаната излизаха две огромни гърчещи се змии, които също поглъщаха грешници и създаваха впечатление, че Сатаната има три глави, точно както го описва Данте в последната песен на „Ад“. Лангдън разрови паметта си и си припомни описанието на автора.

„Щом трите му лица видях… от шест очи влажняха сълзи… Като мъналки три усти душите на три злодея мачкаха без жал“.

Знаеше, че утрояването на злото на Сатаната е пропито със символично значение — така той се намираше в идеално равновесие с тройната слава на Светата Троица.