Àä

Докато Лангдън стоеше пред шедьовъра на Гиберти, погледът му се спря върху краткото информационно табло наблизо. Една проста фраза на италиански привлече вниманието му и го стресна.

La peste nera. Черната смърт. „Боже мой — помисли си Лангдън — Тя е навсякъде!“ Според таблото вратите били поръчани като „оброк“ на Бог, израз на благодарност, че Флоренция е успяла да преживее чумата.

Насили се да погледне отново Вратите на Рая. Думите на Игнацио отекваха в главата му. „Вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш“.

Въпреки обещанието на Игнацио Вратите на Рая определено бяха затворени както винаги, с рядкото изключение на някой голям религиозен празник. Обикновено туристите влизаха в баптистерия от входа на северната страна.

Сиена беше застанала на пръсти до него и се опитваше да види през тълпата.

— Няма дръжки — каза тя. — Нито ключалка. Нищо.

„Така е“, помисли си Лангдън. Гиберти не би съсипал шедьовъра си с нещо така прозаично като дръжка.

— Вратите се отварят навътре. И се заключват от другата страна.

Сиена сви устни и се замисли.

— Значи отвън… никой няма да знае дали са заключени, или не.

Лангдън кимна.

— Надявам се Игнацио да е мислил точно това.

Мина няколко крачки надясно и погледна към северната страна на сградата, където имаше много по-скромно украсени врати, през които влизаха туристите. Някакъв отегчен екскурзовод пушеше на входа и отблъскваше питащите туристи, като сочеше табелата: APERTURA 1300–1700.

Лангдън остана доволен. „Ще отвори след няколко часа — помисли си. — И досега никой не е влизал вътре“.

Инстинктивно понечи да си погледне часовника и за пореден път си напомни, че Мики Маус вече го няма.

Когато се върна при Сиена, тя се беше присъединила към група туристи, които снимаха през простата желязна решетка, издигната малко пред Вратите на Рая, за да попречи на посетителите да се приближават прекалено до шедьовъра на Гиберти.

Решетката беше изработена от черно ковано желязо с позлатени шипове отгоре и приличаше на проста дворна ограда, каквато често можеше да се види около къщите в предградията. Информационното табло, описващо Вратите на Рая, беше поставено доста двусмислено — не върху самите бронзови врати, а върху оградата.

Лангдън беше чувал, че се е случвало разположението на таблото да обърква туристите — и ето че точно сега някаква ниска пълна жена в спортен екип на „Джуси Котюр“ разбута тълпата, погледна таблото, изгледа намръщено Желязната порта и възкликна презрително: