Àä

Докато се взираше в ужасната картина, Лангдън се опитваше Да си представи въздействието на мозайката върху младия Данте, който е посещавал службите в тази църква година след година и всеки път, когато се е молел, е виждал Сатаната да се взира надолу към него. Тази сутрин обаче Лангдън имаше тревожното усещане, че дяволът се взира право в него.

Бързо свали поглед към балкона и галерията на втория етаж — уединената част, където били допускани жени да гледат кръщенетата — и после надолу към висящия саркофаг на антипапа Йоан XXIII, чието тяло почиваше високо на стената като някакъв пещерен обитател или участник в номера на фокусник, представящ трик с левитиране.

Накрая погледът му се спусна до пищно украсения под, по който според мнозина имаше препратки към астрономическите познания от Средновековието. Очите му проследиха заплетените черни и бели шарки, събиращи се точно в центъра на помещението.

„Ето го“ — помисли си. Знаеше, че стои на същото място, на което е бил кръстен Данте Алигиери през втората половина на тринайсети век.

— „Бих бил поет… връз купела на моето кръщение“ — каза Лангдън и гласът му отекна в празното пространство. — Това е.

Сиена погледна с безпокойство центъра на помещението, накъдето сочеше Лангдън.

— Но… там няма нищо.

— Вече няма — отвърна Лангдън.

В центъра беше останал само голям червеникавокафяв осмоъгълник. Тази необичайно монотонна площ рязко прекъсваше сложната украса на пода и приличаше на голяма закърпена дупка — каквото всъщност и беше.

Лангдън бързо обясни, че първоначално купелът на баптистерия е представлявал голям осмоъгълен басейн, разположен в самия център на помещението. Докато съвременните купели обикновено представляваха издигнати съдове, по-ранните отговаряха по-точно на буквалното значение на думата — „извори“ или „фонтани“, дълбок водоем, в който участникът може да се потопи целият. Лангдън се запита как ли са отеквали писъците на уплашените деца в каменното помещение, докато са ги потапяли в басейна с ледена вода, намирал се някога в центъра.

— Кръщенетата са били студени и плашещи — каза той. — Истински ритуал на посвещаване. Дори опасен. Има сведения, че веднъж Данте скочил във водата, за да спаси давещо се дете. Така или иначе, оригиналният купел е бил покрит някъде през шестнайсети век.

Погледът на Сиена зашари с безпокойство във всички посоки.

— Но ако кръщелния купел на Данте го няма… къде е скрил маската Игнацио?